Определение № 9226 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Билде" ЕООД със седалище в гр. Стара Загора, представлявано от управителя К. З., действащ чрез пълномощника си адв. П. Първанов, против определение № 651 от 02.07.2026 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-387/2026 г. С него е оставено без уважение искането на "Билде" ЕООД за изменение на т. 4 от диспозитива на определение № 515 от 11.06.2026 г., постановено по адм. преписка №КЗК-387/2026 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му и постановяване на друго определение, с което да бъдат присъдени направените от дружеството разноски в пълен размер. Ответникът по частната жалба – кметът на община Казанлък, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-387/2026 г. на КЗК е образувано по жалба на "Билде" ЕООД срещу решение № F 802446/17.03.2026 г. на кмета на община Казанлък, с което се открива открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на спортен обект „Колодрум“ в мултифункционална спортна зала в град Казанлък, община Казанлък - Първи етап“. С определение № 515 от 11.06.2026 г., по преписка № КЗК-387/2026 г., на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, КЗК е оставила без разглеждане жалбата на "Билде" ЕООД, искането за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществена поръчка и е прекратила производството по преписка № КЗК-387/2026 г. Освен това КЗК е оставила без уважение искането на "Билде" ЕООД за възлагане на направените разноски в производството( т.4 от определението). С оспорваното пред настоящата инстанция определение, постановено в производство по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗОП, КЗК е оставила без уважение искането на "Билде" ЕООД за изменение на т. 4 от диспозитива на определение № 515 от 11.06.2026 г., постановено по адм. преписка № КЗК-387/2026 г. За да постанови този резултат КЗК е приела, че в конкретния случай процедурата е прекратена от възложителя поради факта, че за участие в процедурата е подадена само една оферта, която е не отговаря на изискванията на възложителя, което обстоятелство дава на възложителя правната възможност на прекрати възлагателната процедура на основание чл. 110, ал.1, т. 2 от ЗОП. Производството по преписка № КЗК-387/2026 г. е прекратено поради недопустимост на жалбата с оглед на отпадналия правен интерес на жалбоподателя след нейното подаване и влизане в сила на решението на възложителя за прекратяване на процедурата, в която хипотеза според Комисията разноски не се дължат предвид изчерпателно изброените хипотези в чл. 143 от АПК. КЗК е изложила и мотиви, че разноски в полза на жалбоподателя биха се дължали в случай, че възложителят е оттеглил оспорения акт вследствие и в резултат на подадената жалба, но доколкото случаят не е такъв, и процедурата е прекратена на друго, самостоятелно основание, то разноски не се дължат, тъй като не е налице хипотезата на оттегляне на оспорения акт поради самото оспорване. С тези мотиви КЗК е постановила обжалваното пред настоящата инстанция определение. Определението е правилно. Неоснователно е да се твърди, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, предвиждаща присъждане в полза на жалбоподател на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В решение № D552228545/12.05.2026 г., с което е прекратена процедурата, възложителят не е посочил и не е обвързал прекратяването с подадената жалба срещу решението за нейното откриване, за да се разглежда решението му за прекратяване като оттегляне по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК. В случая възложителят не е оттеглил оспорения административен акт, понеже е възприел оплакванията на "Билде" ЕООД, съдържащи се в депозираната жалба, а е прекратил процедурата за възлагане на обществената поръчка поради факта, че за участие в процедурата е била подадена само една оферта, която при това не отговаря на условията на възложителя. Следователно, предприетото от възложителя процедурно действие, свързано с прекратяването на възлагателната процедура, е обусловено от наличието на обективни причини и не е обвързано с подадената от Билде" ЕООД жалба срещу решението му за открива на процесната обществена поръчка, поради което не може да бъде приравнено на "оттегляне на акта" по смисъла на чл.143 от АПК. В разглеждания случай производството пред КЗК е прекратено при условията на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП поради липсата на правен интерес у жалбоподателя, който е отпаднал с прекратяването на процедурата за възлагане на обществената поръчка с влязло в сила решение, в резултат на което производството по обжалване пред КЗК на решението на възложителя за откриване на процедурата е станало безпредметно. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП, КЗК се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК, като посочената разпоредба не предвижда присъждането на разноски в полза на подателя на жалбата при прекратяване на делото поради отпадането на правния му интерес от оспорването. Изложеното налага извода, правилно възприет и в мотивите на обжалваното определение, че няма правно основание сторените от "Билде" ЕООД пред КЗК разноски да му бъдат възложени, а оттам – и че искането на дружеството за изменение на определение № 515/11.06.2026 г. на КЗК по преписка № КЗК-387/2026 г., в частта му за разноските, е неоснователно. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение на Комисията е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,