Определение № 676 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 315/2016 г.
ВКСII търговско отделение22.12.2016 г.докладчик Светла Чорбаджиева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 777 от 11.11.2015 год. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.дело № 587/2015 год. по описа на същия съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Николай Марков, изразено при постановяване на определение от 21.11.2016 г. по ч.т.д.№315/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. съдия Николай Марков: В случая не са били налице предпоставките на разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК по отношение на определение №2895 от 10.08.2015 г. на ОС Варна /с което след отмяна на разпореждането на PC В. за отхвърляне на молба за издаване на изпълнителен лист за разноски, присъдени с влязло в сила съдебно решение, въззивният съд е постановил издаване на изпълнителен лист/, респективно определението на АС Варна, с което е осъществена проверка на допустимостта на подадена частна жалба срещу цитираното определение на ОС Варна /без частната жалба да е била върната от въззивния окръжен съд/, се явява недопустимо и следваше да бъде обезсилено. съдия Николай Марков
Мотиви
взе предвид: Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], В. срещу определение на Варненския апелативен съд от 11 ноември 2015 год. по ч.гр.дело № 597/2015 год., с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими подадените от дружеството частни жалби с входящи номера 26519/02.09.2015 год. и 32250/28.10.2015 год. срещу определения на Варненския окръжен съд – съответно № 2895/10.08.2015 год. и № 3543/09.10.2015 год., постановени по в.ч.гр.дело № 2293/2015 год. на В. и жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], София сумата 400 лева на основание чл.78, ал.4 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от Апелативен съд В.. [фирма] е изразило становище по частната жалба, че същата е недопустима. Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане на Варненския апелативен съд от вида на преграждащите развитието на процеса и нередовностите и ́ са отстранени, поради което се явява допустима. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: За да постанови обжалваното определение от 11.11.2015 год., Варненският апелативен съд е приел, че разпореждането по чл.407 ГПК за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане съгласно т.6 на ТР № 1 по т.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, която е приложима в посочената част и при действието на ГПК от 2007 год. С първото обжалвано определение на В. по ч.гр.дело № 2293/2015 год. въззивният съд е отменил разпореждане на Варненския РС, постановено по гр.дело № 9769/2014 год., с което е отхвърлена молба на [фирма], София за издаване на изпълнителен лист за разноски, присъдени с решение на В. от 23 януари 2015 год. по същото дело и е постановил да се издаде изпълнителен лист в негова полза за сумите 450 лева и 300 лева, представляващи присъдени разноски за двете инстанции, а с определение № 3543/9 октомври 2015 год. по същото ч.гр.дело № 2293/2015 год. е допълнил в производство по чл.248, ал.1 ГПК определението за издаване на изпълнителен лист, като е осъдил [фирма], В. да заплати на [фирма] сторените във въззивното производство разноски в размер на 215 лева на основание чл.78 ГПК. Обжалваното определение за издаване на изпълнителен лист е постановено в частно въззивно производство от Варненския окръжен съд по жалба срещу частичен отказ на В. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение, представляващо изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК. С произнасянето на въззивната инстанция е изчерпана предвидената в чл.407 ГПК възможност за инстанционен контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Необжалваемо е и определението на Варненския ОС по допълване на определението му от 10 август 2015 год. в частта за разноските в производство по чл.406, ал.4 ГПК във вр. чл.250 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение