Решение № 5870 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2015 г.

Решение № 5870 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 8132 от 22.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7786/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, шести състав, е отменил ревизионен акт № 2101110696/01.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 1258/28.05.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, с която на Кирил Христов Димитров е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 - 31.12.2007 г. в размер на 1 649,79 лв. и лихви в размер на 706,13 лв.; в частта в която е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 - 31.12.2008 г. в размер над 361,14 лв. и лихвите над тази сума; в частта в която е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г. в размер над 1 043,78 лв. и лихвите върху тази сума. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част, както и в осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в отменителната му част, и в осъдителната част за разноските и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Кирил Христов Димитров от гр. София не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си Административен съд София град е отменил ревизионен акт № 2101110696/01.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 1258/28.05.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, с която на Кирил Христов Димитров е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 - 31.12.2007 г. в размер на 1 649,79 лв. и лихви в размер на 706,13 лв.; в частта в която е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 - 31.12.2008 г. в размер над 361,14 лв. и лихвите над тази сума; в частта в която е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г. в размер над 1 043,78 лв. и лихвите върху тази сума. С останалата част от решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като в тази си част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е установената фактическа обстановка по време на ревизията, в т. ч. събраните по делото доказателства и основанията на органа по приходите да приеме, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за отделните данъчни периоди и размера на установените задължения за данък общ доход. Прието е, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. На първо място съдът е приел за неоснователно възражението на задълженото лице, че не са налице хипотези по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които да обуславят провеждането на ревизията по особения ред, като са изложени съответни мотиви. След това, предвид становищата на страните като спорни по делото са формулирани следните въпроси: 1. какво следва да бъде началното салдо към 01.01.2007 г. и по-специално следва ли в него да бъде включена сумата от 15 000 лв.; 2. следва ли в домакинството да бъде включена и Симка Елисеева Найденова, която е майка на съпругата на Кирил Христов Димитров; 3. В разходната част на паричния поток следва ли да се включват разходите на жалбоподателя при пътувания до Италия, съответно суми по договор за финансов лизинг, сключен от съпругата. Отговорите на спорните въпроси са дадени на стр. 7 - 8 от решението, л. 257 от делото. По първия спорен въпрос съдът е приел, че в началното салдо следва да бъде включена сумата от 15 000 лв. От тях 10 500 лв. съставляват остатък от паричен заем, получен от Кирил Димитров през 2005 г., за който няма данни да е изразходван напълно, а начинът по който е съхранявана сумата е без значение за спора. За сумата от 4 500 лв., получена от Симка Елисеева Найденова е прието, че от показанията на същото лице като свидетел се установява, че тя е изтеглила през 2006 г. паричен заем в размер на 5 500 лв., от които 4 500 лв. е дала на дъщеря си и зет си за да развиват бизнес, като предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК е допустимо тези обстоятелства между близки роднини да се установяват и чрез свидетелски показанията. По вторият спорен въпрос съдът е приел, че законовата дефиниция на понятието "домакинство" е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, а от показанията на св. Симка Найденова се установява, че тя живее заедно с дъщеря си и зет си на един адрес като едно домакинство, като заедно заплащат ток, вода, храна и прочие. На база на това е прието, че в паричния поток за изчисляване на данъчната основа следва да се включат и доходите и разходите на майката на съпругата като част от домакинството, така както е направило вещото лице в изчисленията си. По отношение на третия въпрос решаващият съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват твърденията в декларацията на лицето Ани Димитрова, че при пътуванията си в Италия Кирил Димитров и съпругата му са отсядали при това лице и са били на нейна издръжка. Предвид показанията на св. Николай Кирилов, Симка Найденова и Камелия Димитрова е прието, че между съпрузите и Ани Димитрова съществуват близки отношения и те са отсядали при нея при пътувания в Италия. На база на това е изграден извод, че в разходната част не следва да се включват разходи за нощувки, но разходите за дневни следва да останат и бъдат включени в паричния поток. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за включването в паричния поток на суми по договора за финансов лизинг за придобиване на лек автомобил. В тази насока е прието, че са останали недоказани показанията на св. Николай Кирилов, че той е бил реалният ползвател по договора и той е заплащал всички суми по него. Изложени са мотиви защо съдът споделя използвания от органа по приходите метод за определяне на разходите на живот съобразно статистическите данни, съответно за определяне на разходите за престой в чужбина на основание разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. На база на изложеното съдът е приел, че ревизионният акт следва да бъде частично отменен, като мотивите му за всеки от данъчните периоди са изложени на стр. 8 - 9 от решението /л. 257 от делото/, а в останалата част следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Решението на Административен съд София град в обжалваната му част е частично не правилно.

В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. София се правят доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На практика основните оплаквания на касатора са против изводите на първоинстанционния съд относно включване в началното салдо на сумата от 15 000 лв.; за включването на доходите на Симка Елисеева Найденова в паричния поток; изключването от паричния поток на разходите за нощувки в Италия.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е включил като начално салдо към 01.01.2007 г. сумата от 15 000 лв., от които 10 500 лв. остатък по получен заем от 2005 г., а останалите 4 500 лв. предоставени от Симка Елисеева Найденова, са основателни. Обикновено договор за заем на парична сума се сключва не абстрактно, а конкретно, за покриване или задоволяване на възникнала нужда на заемателя. При това положение е житейски нелогично сумата от 10 500 лв., която ревизираното лице твърди, че е изтеглило в заем през 2005 г., да е налична към 01.01.2007 г. Доколкото задължението за заем влече и задължение за заплащане на лихви върху взетата в заем в сума, които лихви при всички случаи са по-високи от лихвите по банков влог, то няма логика взетата на заем сума да се държи налична и да не се използва от заемодателя. В тази насока са и показанията на свидетелката Симка Найденова, дадени в съдебното заседание на 06.03.2013 г./л. 223 от делото/, която заявява, че дъщеря й и зет й са теглили заем, но са го похарчили, което е обусловило необходимостта тя да тегли друг заем, за да им даде пари да развиват бизнес. По тези причини не може да се приеме, че е налична и сумата от 4 500 лв., която Симка Найденова е дала на Кирил Христов Димитров, след като тя заявява, че е изтеглила сумата от банка/в който смисъл има представени и писмени доказателства/ и я е дала с конкретна цел - развиване на бизнес.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че след като ревизираното лице и съпругата му живеят в едно домакинство със Симка Елисеева Найденова, то получаваните от нея доходи следва да бъдат включени в паричните потоци, в който смисъл е изготвено заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК има предвид разходите и на "свързаните лица" единствено при установяване на недекларирани печалби или доходи, но от нея не следва извод, че доходите на тези лица следва да бъдат включвани в данъчната основа, определяна при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни оплакванията на касатора относно изключване от кръга на разходите за нощувка в Италия при пътуванията на ревизираното лице и неговата съпруга. Вярно е, че далата декларация Ани Димитрова не е била разпитана като свидетел по делото. Но изложеното от нея относно обстоятелството, че при пътуванията си в Италия двете лица са отсядали в нейния дом, е подкрепено от други гласни доказателства, събрани по делото. Тъй като не са ангажирани доказателства относно пътните и дневните пари, констатациите на РА в тази насока не са коригирани от първоинстанционния съд.

При така изложените обстоятелства, данъчните основи и размера на задълженията за данък общ доход по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответните лихви за забава следва да бъдат определени както следва:

1. За данъчен период 2007.

От определената данъчна основа от 9 724,11 лв. следва да бъде приспадната само сумата от 1513,20 лв., съставляваща равностойността на квартирните пари на съпругата Юлиана Димитрова за 6 дни престой в Италия. Следва да бъде посочено, че съгласно приложение № 2 от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която е използвано от органа по приходите за определяне на престоя в чужбина, дневните пари за Италия са 35евро, а квартирните пари са в размер на 135евро, или общо 165евро, които имат левова равностойност от 320,10 лв. Определените разходи в РА в размер на 1682,01 лв. за 6дни възлизат на 280,35 лв. на ден, но предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя сумите няма как да бъдат коригирани.

Върху коригираната данъчна основа от 8 210,91 лв. се дължи данък общ доход в размер на 1 393,06 лв. и лихви за забава в размер на 596,25 лв.

1. За данъчен период 2008 г.

От ревизионния акт е видно, че върху определената данъчна основа от 3 991,60 лв. е определен данък от 399,16 лв., като от работодателят са внесени 234,90 лв. и остава дължим данък от 164,26 лв. и лихви за забава. С обжалваното решение РА е отменен за разликата над 361,14 лв. и съответните лихви.

След като от данъчната основа се приспадне сумата от 2522 лв., съставлява квартирните пари при пътуванията на съпругата за 1ден в Сърбия и Черна гора и 9дни в Италия остават 1469,60 лв., върху които се дължи данък от 146,96 лв. Казано по друг начин, за 2008 г. не е налице дължим данък от лицето и решението на съда се явява неправилно в тази си част, но тъй като то като необжалвано и е влязло в сила, няма как да бъде коригирано.

1. За данъчен период 2009 г.

Видно от данните по делото, с ревизионния акт е определена данъчна основа от 13 694,74 лв. върху които се дължи данък от 1 369,74 лв., от които след приспадане на внесения от работодателя в размер на 310,14 лв. остава дължим 1 059,33 лв. и лихви за забава в размер на 163,63 лв. С обжалваното решение РА е бил отменен за разликата над 1 043,78 лв. до 1 059,33 лв. и съответните лихви.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. София се явява неправилно в отменителната му част, с която е бил отменен ревизионен акт № 2101110696/01.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с решение № 1258/28.05.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, с която на Кирил Христов Димитров е определен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период 2007 г. до размер на 1 393,06 лв. и лихви за забава в размер на 596,25 лв. и за данъчен период 2009 г. за разликата от 1 043, 78 лв. до 1 059,33 лв. и за лихвите за разликата от 161,22 лв. до 163,63 лв., поради което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата да бъде отхвърлена в тази й част.

В останалата му обжалвана отменителна част решението на Административен съд - гр. София се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноски.

При този изход на процеса решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в осъдителната му част, с която Д"ОДОП"-гр. София е осъдена да заплати на Кирил Христов Димитров разноски по делото в размер на 460 лв., а Кирил Христов Димитров следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. София още разноски по компенсация в размер на 152,09 лв. Накратко мотивите за разноските се изразяват в следното: Общия размер на установените задължения с РА е общо 5 955,15 лв., от които 4 882,41 лв. главница и 1 071,74 лв. лихви. Жалбата е отхвърлена за общо 4325,07 лв., върху която сума Д"ОДОП"-гр. София има право на 532,75 лв. юрисконсулско възнаграждение. Върху уважената част от жалбата в размер на 1630,08 лв. при направени разноски в размер на 660 лв. Кирил Христов Димитров има право на разноски в размер на 180,66 лв. По компенсация Кирил Димитров дължи общо 352,09 лв., от които за 200 лв. е осъден с решението на Административния съд, което в тази част е влязло в сила, или остава да дължи по компенсация 152,09 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,