Определение № 982 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 955/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Итал-текс“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3185 от 11.11.2025 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе относно направените по делото разноски. В молбата се твърди, че сторените от молителя в производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 17 100 лв. с ДДС. Искането е наред с тези разноски на молителя да бъдат присъдени и направените разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като общо се претендира насрещната страна да бъде осъдена да заплати на молителя разноски за трите инстанции в размер на 57 782 лв. Ответницата по молбата Ю. А. К. изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че молителят е пропуснал в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК да иска присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство. Сочи, че с въззивното решение на молителя са присъдени направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 100 лв. с ДДС. Релевира възражение, че разноските на молителя за адвокатски хонорар в касационното производство в размер на 17 100 лв. с ДДС са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа от процесуалния му пълномощник. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното. Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 3185 от 11.11.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 620 от 25.10.2024 г. по в. т. д. № 320/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260566 от 02.09.2022 г. по т. д. № 1414/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, 12 състав в частта, в която Ю. К. е осъдена да заплати на „Итал-текс” ЕООД, [населено място] следните суми: 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49 346, 81 лв., представляващи вреди от сключване на трудов договор № 928/16.07.2018 г. с Ю. К.; 60 000 лв. по предявен частичен иск от общо 159 346, 95 лв., представляващи вреди от сключване на допълнително споразумение № 2 от 30.12.2016 г. със Славиша Лакичевич; 20 000 лв. по предявен частичен иск от общо 49346,95 лв., представляващи вреди от сключване допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю. Ф.; 50000 лв. по предявен частичен иск от общо 585 199, 64 лв., представляващи вреди от изпълнение по договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти, и 35 000 лв., частичен иск от общо 546 432,20 лв., представляващи вреди от сключване на договори за наем с Н. Лакичевич от 01.06.2004 г., 01.09.2012 г., 01.09.2016 г. за апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законна лихва върху главниците от 28.07.2020 г. до изплащане на сумите. В отговора на касационната жалба „Итал-текс“ ЕООД е направило искане да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представени са фактура от 03.04.2025 г. и преводно нареждане от 09.04.2025 г., съгласно които уговореното между молителя и упълномощеното да го представлява Адвокатско дружество „С. и партньори“ възнаграждение за изготвяне на отговори на касационната жалба срещу решението по т. д. № 320/2023 г. на Софийски апелативен съд и на изложението на основанията за достъп до касация е в размер на 17 100 лв. с ДДС, същото е платимо по банков път и е преведено по банковата сметка на адвокатското дружество. При постановяване на определението от 11.11.2025 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на делото и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право да ги получи. В случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се свежда до депозиране на отговор на касационната жалба и отговор на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като в последния се аргументира неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с поставените седем въпроса. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение от 8743, 09 евро /с левова равностойност 17 100 лв./ с ДДС е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 5 000 евро /с левова равностойност 9779, 15 лв./. В частта, с която се претендира присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство, молбата е неоснователна. С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което настоящата инстанция не може да пререшава въпроса за отговорността за разноските, направени от страните в предходните инстанции. Същевременно, претендираните от молителя разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 8 743,09 евро /с левова равностойност 17 100 лв./ с ДДС са присъдени на „Итал-текс“ ЕООД с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд. С първоинстанционното решение съдът не се е произнесъл по сторените от ищеца „Итал-текс“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство, които се претендират в настоящото производство, както следва: разноски за държавни такси - 4 484, 03 евро /с левова равностойност 8770 лв./, разноски за депозити за вещи лица – 603, 32 евро /с левова равностойност 1180 лв./ и разноски за адвокатско възнаграждение – 6 969, 93 евро /с левова равностойност 13 632 лв./ с ДДС. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /срокът е изтекъл на 29.09.2022 г. с оглед връчване на решението на „Итал-текс“ ЕООД на 15.09.2022 г./ дружеството не е подало молба за допълване на решението на Софийски градски съд в частта за разноските, съответно не е сезирало съда с искане да му се присъдят извършените в първоинстанционното производство разноски. По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационната жалбоподателка Ю. К. бъде осъдена да заплати на молителя на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 000 евро /с левова равностойност 9 779, 15 лв./. В останалата й част молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение