Определение № 2009 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. Т. и И. Т. Т. срещу разпореждане № 50 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 4813/2022 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4, вр. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 279 ГПК е върната частна жалба вх. № 2564 от 10.03.2023 г., подадена от жалбоподателите, против определение № 258 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 4813/2022 г. на ВКС, I г. о. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, поради което искат отмяната му. Излагат доводи, че държавната такса в размер 30 лв. е била внесена по сметка на ВКС, за което към частната жалба прилагат заверен препис от разписка от 24.03.2023 г. Ответникът по жалбата Столична община, представлявана от юрк. Л. П., е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Настоящите жалбоподатели са депозирали частна жалба вх. № 2564/10.03.2023 г. против определение № 258 от 21.02.2023 г. по гр. д. № 4813/2022 г. на ВКС, I г. о., с което не е допусната до разглеждане подадената от тях молба за отмяна на решение № 308140 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 29469/2017 г. на Софийския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. С разпореждане от 14.03.2023 г. на съдията-докладчик частната жалба е оставена без движение, с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и уведомяване за последиците при неизпълнение на даденото указание. Съобщение за разпореждането е връчено на жалбоподателите на 22.03.2023 г. Указанията не са изпълнени, поради което и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4, вр. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 279 ГПК частната жалба е върната. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното разпореждане е правилно. В случая съдията-докладчик по гр. д. № 4813/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., е дал на жалбоподателите ясни и конкретни указания във връзка с констатираните нередовности на частната жалба - за прилагане на платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса, което не е изпълнено от тях в едноседмичен срок от съобщението. С оглед на това законосъобразно е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, вр. чл. 19 ТДТССГПК. Приложеният едва с настоящата частна жалба заверен препис от разписка от 24.03.2023 г., издадена от „Изипей“ АД, не представлява изпълнение в срок на изричните и ясни указания за прилагане на платежен документ за внесена по сметка на съда за съответното дело държавна такса. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,