Решение № 392 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2010 г.

Решение № 392 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. И. С. срещу решение № 350 от 9.07.10 г. по в. гр. дело № 375/10 г. на Окръжен съд - Добрич. С него е отменено решение № 10 от 5.02.10 г. по гр. дело № 109/08 г. на Районен съд- Ген. Тошево и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на същата страна, при участието на трето лице-помагач [фирма], че договорът от 31.01.06 г., сключен с нот. акт № 36/2006 г., по силата на който съпрузите К. К. К. и С. А. К. са продали на [фирма] [населено място] недвижими имоти /3 бр. ниви и 1 бр. лозе /за сумите съответно от 1200 лв., 5123 лв., 6106 лв. и 104 лв. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 пр. V-то и чл. 26, ал. 1 пр. 1-во ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД като привидно сключен и прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитор, който противоречи на закона. С определение № 595 от 20.02.2011 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск, ако е уважен главния. В отговор на поставения въпрос настоящият състав на IV г. о. на ВКС намира следното: Алтернативно обективно съединяване на исковете е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Допустимо е алтернативното обективно съединяване на искове, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното: По издаден на 16.01.06 г. запис на заповед [фирма], със седалище [населено място] се е задължило да заплати неотменяемо, безусловно и без протест, незабавно при предявяване от [фирма] със седалище [населено място] сумата 10 484 лв., с падеж 1.08.2006 г., а поръчител -авалист е К. К. К., който е управител и представляващ търговското дружество-издател. На 17.01.06 г. между К. К. К. като продавач и [фирма], като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти/ 3бр. ниви и 1бр. лозе/, като в деня на подписването му купувачът е заплатил предплата/задатък/в размер на 15 000 лв., и се е задължил при изповядване на сделката да изплати остатъка от 25 000 лв. Върху посочените земеделски имоти по изп. дело № 105/05 г. по описа на СИС при Генерал Тошевския районен съд, с взискатели: М. А. Д. и [фирма], със седалище [населено място] и длъжници: К. К. К. и К. Д. К. е било насочено принудително изпълнение. На 17.01.06 г. длъжникът К. К. К. е внесъл сумата 15 000 лв. по сметка на съдия- изпълнителя. С договор от 31.01.06 г., сключен с нот. акт № 36/2006 г., К. К. К. и С. А. К. са продали процесните недвижими имоти на [фирма] общо за сумата 12 533 лв. С платежно нареждане от 28.02.06 г. К. К. К. е прехвърлил сумата 2467 лв./разлика между получената предплата от 15 000 лв. и продажната цена от 12 533 лв./ по сметка на [фирма] с посочено основание "грешен превод". Назначената по делото тройна техническа експертиза е дала заключение, че справедливата пазарна цена на имотите възлиза общо на 65 300 лв. На 6.02.06 г. между [фирма] като заемодател и [фирма] като заемател е сключен договор за временна финансова помощ № 69/6.02.2006 г. за сумата 27 500 лв., увеличена с анекс № 1/13.06.2006 г. с 575 лв., или общо 28 075 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 1.08.06 г. С договор за особен залог № 77/10.02.06 г. [фирма] е заложил в полза на [фирма] 1 бр. МПС-колесен трактор като обезпечение на задълженията по посочения договор за финансова помощ, както и по други два договора, сключени между двете търговски дружества, които са имали и други търговски взаимоотношения. При тази фактически данни по делото въззивният съд е приел от правна страна, че са предявени искове за недействителността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти като привидно сключен и противоречащ на закона с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. V и чл. 26, ал. 1 пр. I ЗЗД. Прието е, че атакуваната сделка не отразява действителната воля на страните, а е имала за цел да обезпечи връщането на заета сума. За да направи този извод съдът е анализирал представените по делото писмени доказателства, които според него установяват хронологичното развитие на взаимоотношенията между страните, задлъжнялостта на единия от ищците, извършените плащания, респективно липса на такова по приложени договори и съответно липсата на намерение за извършване на действителна покупко-продажбена сделка. Като краен извод въззивният съд е приел, че договорът за продажба на земеделски земи, сключен с нот. акт № 36/2006 г., е привиден, прикрива съглашение, с което предварително е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона - чл. 152 ЗЗД. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от ответника по иска [фирма] се излагат оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал поотделно от всеки от предявените пред него искове и се е произнесъл както по главния, така и по алтернативния иск, въпреки че е уважил главния. В нарушение на материалния закон и необосновано въззивният съд е направил извод за привидност на договора за покупко-продажба на земеделски имоти, без да е съставен и съответно представен по делото "обратен документ", който да разкрие симулацията, нито е установено и т. н. начало на писмено доказателство, основаващо допускането на гласни доказателства. Ответниците по касационната жалба К. К. К. и С. А. К. молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Макар и заявени като два алтернативно съединени иска по чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД твърденията в исковата молба сочат за недействителност на договора за едно и също нарушение на закона - чл. 152 ЗЗД, а именно наличие на съглашение между страните, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. С решение № 408 от 10.09.10 г. по гр. дело № 82/09 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съглашенията по чл. 152 ЗЗД са нищожни поради противоречието им със закона - общото основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза от значение за преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД между страните по договора за заем, с което е уговорено начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, на първо място е това да бъде направено предварително, а не след възникване на вземането. В разглеждания случай не е доказано, че договорът за заем, сключен между ответното дружеството и третото лице -помагач [фирма] е бил обезпечен с продажба, чийто предмет са били земеделските земи, предмет на нот. акт № 36/31.01.2006 г. З. [фирма] и страните по атакуваната сделка са различни правни субекти. [фирма] не е бил кредитор на ищците. Липсват доказателства за наличието на уговорка между страните, която да се тълкува като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД т. е. че с покупко-продажбата на земеделски земи се цели предварително обезпечение на чуждо задължение, а и изпълнението на договора за заем е било обезпечено по разрешен от закона начин - договор за особен залог № 77/10.02.06 г. По изложените съображения необоснован е и изводът на въззивния съд, че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива постигнато между страните неформално съглашение за предварителна договореност между физическите лица/съпрузи/ и ответното търговско дружество за продажба на притежаваните от тях имоти за обезпечаване изпълнението по договора за заем, сключен между двете дружества. В мотивите на съда са смесени двете хипотези на недействителност на договорите в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл. 152 ЗЗД. Привидността на договорите по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е самостоятелно основание за нищожност, отделно от останалите основания за недействителност по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Дори и да се приеме, че е предявен отделен иск по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД изводът за наличие за симулативна сделка, без да е представен обратен документ или т. н. начало на писмено доказателство по делото, е необоснован. Приемайки обратното Добричкият окръжен съд е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила - чл. 12, чл. 235 ГПК е на материалния закон - чл. 152 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД . Въззивното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по същество от настоящата инстанция на основание чл. 293 ГПК, с което искът да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските за всички инстанции на касатора общо в размер на 1097.44 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.