Решение № 159 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1048/2010 г.

Решение № 159 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1048/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. А. Д. и Н. Т. Н. - Д. срещу Решение № 375 от 29.07.2010 г. по т. д. № 844/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение № 1020 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 4330/2009 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на [фирма] срещу Л. и Н. Д. за съществуване на задължение в размер на 12000 лв. за което по реда на чл. 417, т. 9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение. В касационната жалба се подържат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закони. Конкретните доводи са свързани с разместване на доказателствената тежест и необсъждане на релевантни за спора доказателства. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителна съдебна практика с която ВКС се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. В представен писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация В. Транс Г. "О. изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по заявените с жалбата основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Предявен е от [фирма] по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на задължение в размер на 12000 лв. Издател на записа на заповед е Л. Д., а неговата съпруга Н. Д. има качеството на авалист. Последователно подържана от ответниците-касатори теза е, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на евентуално задължение за вреди върху имущество на [фирма], претърпени в резултат на ПТП, вина за което има Л. Д.. Считат, че не дължат посочената сума, тъй като е установено в наказателното производство, че такива вреди не са настъпили. Обстоятелството, че абстрактната сделка има характер на обезпечителна по отношение на имуществени вреди в резултат на посоченото ПТП не се оспорва от дружеството, като обстоятелствата изрично са въведени и с въззивната жалба. За да отмени първоинстанционното решение с което искът е бил отхвърлен, съставът на ВнОС е приел, че в тежест на издателя и авалиста е да докажат погасяването на менителничното задължение, което те не са сторили. По посочения правен въпрос: С Решение № 121 от 01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на II т. о.; Решение № 149 от 05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на I т. о. и Решение № 173 от 12.01.2011 г. по т. д. № 901/2009 г. на I т. о. състави на ВКС-Търговска колегия са се произнесли относно това, че когато е безспорно, че абстрактната сделка обезпечава изпълнението на каузалната, в рамките на спорното съдебното производство относно вземането, следва да бъдат събрани доказателства и изложени мотиви не само относно действителността/недействителността на менителничния ефект, а и относно сделката за чието обезпечение е издаден. Правата на авалиста са били предмет на разглеждане и произнасяне с Решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на II т. о. Както бе посочено и в определението по чл. 288 ГПК, решенията са постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разясненията на т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК. Въззивното решение противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което следва да бъде отменено. Видно от протокола на с. з. 30.06.2010 г. въззивният съд отказал събирането на поисканите от страните доказателства по отношение на които е била налице предпоставката на чл. 266, ал. 3 ГПК. Събиране на доказателства относно наличието на вреди от ПТП и техния размер е било поискано от Л. и Н. Д. с отговора им по чл. 131 ГПК с оглед тезата им, че записът на заповед е издаден и авалиран именно за тяхното обезпечаването. Ограничавайки се в рамките на действителността на менителничния ефект и в разрез с цитираната по-горе задължителна практика, първоинстанционният съд не ги е допуснал. Не ги е допуснал и не ги е събрал и въззивния съд, неправилно позовавайки се на чл. 266, ал. 1 ГПК и на тяхната неотносимост. Поради изложените съображения, ВКС счита, че въззивното решение ще следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Поради гореизложените съображения, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.