Определение № 314 от 11.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2015 г.

Т. Х. Г. e поискал да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото определение № 272/22.08.2017 година, с което е допуснато допълване на постановеното по делото решение № 143/23.08.2016 година, постановено по гр. д. № 5958/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за разноските като А. К. А. е осъден да му заплати сумата от 8082.48 лева направени в производството пред всички инстанции съдебни и деловодни разноски, като вместо посочената сума да се чете сумата от 21 228.48 лева. Ответникът по тази молба А. К. А. е оспорил същата, като е поискал оставянето й без уважение. Наред с това е поискал съдът да се произнесе по своевременно направеното от него искане за допълване на решение № 143/23.08.2016 година, постановено по гр. д. № 5958/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за разноските, по което съдът е пропуснал да се произнесе, като му бъдат присъдени направените в производството такива. Ответниците по тази молба Т. Х. Г. и Х. Т. Г. са оспорили същата като неоснователна и са поискали да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 272/22.08.2017 година съдът е приел, че на Т. Х. Г. следва да бъде възстановена сумата от 6622.26 лева разноски направени пред въззивната инстанция. Същевременно е посочил, че разноските за първата и касационната инстанция са в общ размер на 14 730.00 лева, като е прието, че предявените от А. К. А. искове са основателни за сумата от 500.00 €, а са неоснователни за сумата от 59 000.00 €. Определени по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК дължимите са на Т. Х. Г. разноски за първата и за касационната инстанция са в размер на 14 606.22 лева, а не както е посочено в определението 1460.22 лева. Налице е грешка в пресмятането, която подлежи на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. Същата се е отразила на общия размер на разноските, които А. К. А., следва да заплати на Т. Х. Г., който е 21 228.48 лева, а не както е посочено в определението 8082.48 лева. Предвид на това молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, в постановеното по делото определение № 272/22.08.2017 година е основателна и следва да бъде уважена. С постановеното по делото решение № 143/23.08.2016 година съдът не се е произнесъл по искането на А. К. А. за присъждане на направените по делото разноски, поради което своевременното направено искане за допълването му е основателно. С посоченото решение решенията на първата и на втората инстанция не са изменяни в частта им, с която Т. Х. Г. и Х. Т. Г. са осъждани да заплатят на А. К. А. направените по делото разноски, въпреки че предявените от А. К. А. искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 281 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, са отхвърлени в по-голямата си част. Затова трябва да бъде разгледан въпроса само за направените от А. разноски в касационното производство. Видно от представените по делото доказателства същите са в размер на 12 000.00 лева, от които с оглед на крайния резултат от предявените искове Т. Х. Г. и Х. Т. Г. следва да му заплатят половината или 6000.00 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение