Определение № 1807 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 907/2025 г.
ВКСII търговско отделение10.06.2025 г.докладчик Галина
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата, подадена от П. Х. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 2245 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. 5159/17 г., АС – София. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 907/25 г, по описа на ВКС, II ТО на ВКС. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. П. Х. Б. чрез адв. И. Й.–Т. е подал молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2245 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. 5159/17 г., АС – София, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 556 от 04.10.2019 г. по т.д. 59/19 г, ВКС, II ТО. Излага съображения, че са налице новооткрити обстоятелства по отношение на пълномощно за учредяване на представителна власт за сключване на договор за цесия, който договор е послужил за основание на иска. Излага съображения за предмета на делото, като твърди, че ищец е бил „Брит инвест“ АД, легитимиращ се като кредитор на основание договор за цесия между него и „Глобал агро трейд“ ЕООД. С договора за цесия било прехвърлено вземане, произтичащо от договор за заем, от 31.10.2013 г., между „Глобал агро трейд“ ЕООД и П. Хр. Б.. Молителят в настоящето производство П. Б. бил ответник по иска. След като се е снабдил с изпълнителен лист, „Брит инвест“ АД бил прехвърлил вземането на „Процес“ ЕАД, преобразувано впоследствие в „Процес“ ООД. Последното било взискател в изпълнителен процес, образуван срещу длъжника Б.,молител в настоящето производство. Молителят твърди, че в процеса, завършил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е оспорил представените от „Брит инвест“ АД доказателства, включително истинността на представено пълномощно от 22.07.2014 г., с рег. № 5057, заверено от Ц. К. като помощник нотариус на нотариус Г. Д., с район на действие СРС, с което пълномощно, управителят на „Глобал агро трейд“ ЕООД, представлявано от Г. А., р. на 19.08.1993 г., с ЛНЧ № [ЕГН], упълномощил адв. Д. А. да представлява дружеството и него лично, както и да извършва правни и фактически действия от негово име и за негова сметка. Посоченият като управител Г. А. не бил давал съгласие за цедиране на вземането, не бил изразявал воля пред нотариуса за упълномощаване на А.. Порокът на упълномощителната сделка бил достатъчно тежък и водел до липса на съгласие за самото цедиране на процесното вземане, съответно това установявало липса на активна легитимация за ищеца „Брит инвест“ АД. При осъществяване на нотариалната заверка на подписа било удостоверено от нотариуса, че заверката на подписа е станала след като нотариусът бил назначил преводач на представителя на упълномощителя и по този начин се е уверил, че му е известно съдържанието на пълномощното. Като преводач бил назначен Г. А. М.. Твърдяното обстоятелство било установено в хода на наказателно производство. Лицето, което било записано като преводач в производството по нотариална заверка на подпис на описаното пълномощно, Г. А. М. бил разпитан като свидетел. Това лице свидетелствало, че никога не бил извършвал превод на документ от български език на чужд език, нито знаел езика на упълномощителя на пълномощно за извършване на цесията. Не бил ходил в кантора на нотариус. Свидетелствал, че никога в живота си не бил преводач, по професия бил готвач. Бил посочил, че в Алжир се говори друг език, който той не разбирал. Посоченият като преводач М. бил потвърдил показанията си като свидетел при осъществен разпит пред съдия, за което било образувано НЧД 9498/2024 г. и същите били обективирани в протокол от 09.07.2024 г. за разпит на свидетел. Протоколът за изслушването на М. пред съдия, като свидетел се явявал новооткрито писмено доказателство, от съществено значение за делото, което при решаването му не могло да бъде известно на молителя. Молителят излага съображения, че били налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Било налице нищожно нотариално удостоверяване и престъпно обстоятелство, водещо до непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която била разкрита след влизане в сила на решението. Ставало въпрос за обективна невъзможност да се разкрие истината, в хода на приключилото производство. Писмените документи, разкрити от молителя, съставлявали нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прилага Постановление от 15.11.2024 г. на СРП за издаване на документи от преписка ДП № 225/22 г. СРП, протокол за разпит на свидетел от 21.08.2023 г. по досъдебно производство № 225/22 г. Следствен отдел при СГП, протокол по нохд 9498/24 г. СРС. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда, че основание за отмяна на влязло в сила решение по гражданско дело, е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства са тези, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са включени в делото по обективни причини - различни от процесуална небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от съответната страна, респективно, ако страната е знаела за тези обстоятелства или е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, искането за отмяна на посоченото основание се явява неоснователно. Необходимо е и новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, т.е., ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респективно постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. Молителят твърди наличието на новооткрито обстоятелство, съставянето на документ – пълномощно с нотариална заверка на подписа, според твърденията на молителя, не в предвидената от закона форма за упълномощителната сделка, тъй като при извършване на нотариална заверка на подписа на пълномощно, не бил взел участие преводач, с оглед изискването на чл. 582 от ГПК, съответно и липса на воля от страна на упълномощителя, доколкото не е разбирал обективираното съдържание на пълномощното на български език. Също така твърди наличие на нов писмен документ относно наличието на посоченото новооткрито обстоятелство, протокол за разпит на свидетел в хода на предварително производство по наказателно дело. Съгласно разясненията в т. 3 от ППВС 2/77 г., приложими и при ГПК от 2007 г., писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, могат да бъдат: влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение, на основание чл. 124, ал. 5 от ГПК. Тези решения на съд могат да представляват ново писмено доказателство. Такъв писмен акт не представляват протокол за разпит на свидетел в хода на досъдебно производство, тъй като с този протокол не се установява наличие на престъпно обстоятелство. За да се представи такова писмено доказателство, за наличие на престъпно обстоятелство, следва да е приключило наказателно производство с влязъл в сила акт, респ. по гражданско правен ред, с влязло в сила решение да е установено наличие на престъпно обстоятелство. Представеното писмено доказателство – протокол от разпит на свидетел, не установява наличие на престъпно обстоятелство. От друга страна, съгласно т. 4 от посочения тълкувателен акт на ВС, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Самият протокол за разпит на свидетел, съставен в хода на досъдебно производство, не представлява писмен документ по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК. Нормата на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК не предвижда отмяна на влезли в сила съдебни решения, с оглед свидетелски показания, като не може да се допусне отмяна поради очаквани бъдещи свидетелски показания. Твърденията на молителя, в разглежданата молба, не представляват точно и мотивирано фактическо твърдение, на което ВКС може да даде правна квалификация според правната уредба, посочена в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България