Определение № 303 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 91/2012 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма]-А. против определение № 156 от 25.01.2011 г. по т.д.№ 1165/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 1 807.96 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като при определяне размера на разноските не е съобразено правилото на чл.64, ал.1 ГПК (отм.). Моли да бъдат определени разноски в по-нисък размер, поради което се иска частична отмяна на определението. Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмения отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите във връзка с изложеното отменително основание и прецени данните по делото, намира за установено следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Определението, предмет на оспорване, е постановено по реда на чл. 192, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) по молба на [фирма] за изменение в частта за разноските на решение № 700 от 13.10.2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С измененото решение след частична отмяна на решение № 187 от 05.06.2008 г. по т.д.№ 349/2004 г. на Пазарджишкия окръжен съд въззивната инстнация уважила предявения от молителя иск срещу [фирма] по чл.327 ТЗ за сумата 11 075.25 лв., а този по чл.86 ЗЗД - за сумата 721.73 лв. В останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за разликата до 18 814.85 лв., съответно до 1 390 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила. Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна. Основателен е доводът на жалбоподателя за постановяване на обжалваното определение в нарушение на чл.64, ал.1 ГПК (отм.). Съобразно посоченото правило, възпроизведено в чл.78, ал.1 от новия Граждански процесуален кодекс, заплатените от ищеца такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат (ако е имал такъв), се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от данните по делото, разноските, направени от ищеца в първоинстанционното производство възлизат на 2 058 лв.(д.такса – 808 лв.; разноски за допуснатите по негово искане ССЕ – 500 лв. и възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие – 750 лв.), а сторените такива във въззивната инстанция – държавна такса в размер на 404 лв. Общо направените от ищеца разноски пред инстанциите по същество възлизат на 2 462 лв., от които при съобразяване на правилото на чл.78, ал.1 ГПК (чл.64, ал.1 от отменения ГПК) и предвид уважените части на исковете в размер общо на 11 796.98 лв., в тежест на ответника следва да се възложат такива в размер на 1 437.49 лв. Като е присъдил в полза на ищеца разноски над тази сума, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в частта за разликата до 1 807.96 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия