Определение № 259 от 06.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2019 г.
ВКСIV гражданско отделение06.06.2019 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1045 от 22.03.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. 2998/2018 г., Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2 вр чл. 83, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8092/ 22.04.2019 г. на „Амалтеа“ – ЕООД, подадена от управителя В. М. К., срещу определение № 1045 от 22.03.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. №2998/2018 г., с което е отказано освобождаване на дружеството от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по подадена от него частна жалба вх. № 1649/ 30.01.2019 г. Определението се обжалва като неправилно и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт постановен от апелативен съд, така допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: В обжалваното определение съставът на апелативния съд след като е приел, че редът по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото е приложим само по отношение на физическите лица, както изрично е указано в самата разпоредба, е оставил молбата на дружеството – юридическо лице, без уважение. Определението е законосъобразно. Съгласно трайно установената практика на ВКС, по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК при прилагане на комплексния критерий, включващ примерно изброените в разпоредбата обстоятелства, които съдът съобразява при преценката дали лицето не разполага с достатъчно средства, за да поеме таксите и разноските по производството, се освобождават само физическите лица, страни по делото. В този смисъл са определение № 262 от 03.10.2016 г. на ВКС, I- во г.о., по ч.гр.д. №3803/2016 г., определение № 601 от 17.11.2016 г. на ВКС, II -ро т.о., по ч.т.д. № 2026/2016 г., определение № 64 от 02.02.2016 г. на ВКС, II - ро т.о., по ч.т.д. № 3126/2015 г. и др. Търговските дружества са юридически лица. Ако законодателят бе имал и тях предвид, изрично би ги посочил в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Tърговските дружества са изключени от кръга на правоимащите и по ЗПрП. Когато едно търговско дружество не може да посреща текущите си разходи и да погасява задълженията си, по негова молба, съгл. чл. 625 ТЗ, може да се открие производство по несъстоятелност. Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
Цитирани разпоредби
3- чл. 83, ал. 2 ГПК
- чл. 625 ТЗ
- чл. 274, ал. 2