Определение № 148 от 06.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1956/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано във връзка с постъпила молба вх. № 4782/02.06.2022 г., подадена от Столична община, с която се иска освобождаване на внесената по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума от 504510 лева чрез превеждането й по посочена от молителя сметка. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По отношение на поисканата за освобождаване сумата в размер от 504510 лв. следва да се съобрази, че тя е сбор от внесени на две различни дати /на 22.08.2017 г. и на 26.08.2019 г./ суми на основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК с размер съответно от 251984 лв. и 252526 лв. Сумата 251984 лв. е внесена по сметка на Върховен касационен съд от молителя Столична община с платежно нареждане от 22.08.2017 г. като обезпечение във връзка с искането й за спиране изпълнението на въззивно решение № 1539 от 03.07.2017 г. по т. д. № 2434/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/2010г. на СГС, Столична община е осъдена да заплати на „Екоел -6" ООД сумата 251 984 лева, представляваща пропусната полза за периода от 01.01.2008г. до 31.03.2008г. по договор №РД-56-744/16.06.2005г., както и в частта, с която е потвърдено решение №1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/2010 г. на СГС за присъждане на законната лихва върху същата сума. С определение № 480 от 07.09.2017 г. по ч.т.д. № 2001/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно изпълнението на горецитираното въззивно решение. С решение № 317 от 12.02.2019 г. по т. д. № 796/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. спряното от изпълнение въззивно решение е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. След повторното разглеждане на делото Софийски апелативен съд е постановил решение № 1969 от 30.07.2019 г. по т. д. № 868/2019 г. по описа на съда. Столична община е поискала спиране на изпълнението и на това решение, в частта, с която предявеният от „Екоел-6” ООД, [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД е уважен за сумата 504 509.93 лв. С определение № 559 от 12.09.2019 г. по ч.т.д. № 1992/2019 г. на ВКС, II т.о. е спряно изпълнението на решение № 1969 от 30.07.2019 г. по т. д. № 868/2019 г. на Софийски апелативен съд. При постановяването му съставът на ВКС е съобразил предходно внесената и неосвободена сума, внесена като част от дължимото обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение, постановено при новото въззивно разглеждане на делото. Останалата част от присъдената с това решение сума, а именно сумата 252526 лв., е констатирано, че е преведена от Столична община по сметка на ВКС с платежно нареждане от 26.08.2019 г. С тези съображения съставът е спрял изпълнението на решение № 1969 от 30.07.2019 г. по т. д. № 868/2019 г. в частта, с която предявеният от „Екоел-6” ООД, [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД е уважен за сумата 504 509.93 лв. С решение № 60132 от 13.12.2021 г. по т.д. № 1956/2020 г. на ВКС, I т.о., е обезсилено решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. № 868/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/2010г. на СГС по същество е осъдена Столична община да заплати на основание чл.79,ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на „Екоел -6 ЕООД, разликата над 336 000лв. до 504 509.93лв. – пропусната полза за периода 01.01.08-30.06.08г. по договор № РД 58-744/16.06.2006г. В останалата обжалвана част въззивното е оставено в сила. От извършените на 11.01.2022 г. две справки от счетоводител при ВКС е видно, че към цитираната дата и двете суми – 251984 лв. и 252526 лв. – са налични по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 114/17.05.2022 г. по т.д. № 1956/2020 г. на ВКС настоящият състав е оставил без уважение молба вх. № 188/11.01.2022 г., подадена от Столична община, с която се иска освобождаване на внесената по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума от 504510 лева чрез превеждането й по посочена от молителя сметка. Като основание за това е посочено, че към момента на подаването й обезпечителната нужда не е отпаднала, поради висящността на изпълнителното дело, както и с оглед изричното становище на „Екоел-6“ ООД за неудовлетвореност на вземането му. С настоящата молба вх. № 4782/02.06.2022 г. молителят отново претендира освобождаване на същото парично обезщетение, като този път представя към нея удостоверение изх. № 867/30.05.2022 г., с което ЧСИ В. Л. уверява, че задължението на Столична община по изп. дело № 171/2021 г. е изцяло погасено, както и че делото е приключено и подлежи на архивиране. Внесеното парично обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение. Когато обезпечителната нужда е отпаднала, сумите, внесени като обезпечение, следва да бъде освободена. В случая се констатират всички предпоставки за освобождаване на сумите, внесени като обезпечение, тъй като задължението е погасено и интересите на кредитора – удовлетворени. С оглед това обезпечителната нужда е отпаднала и внесеното по сметка на ВКС обезпечение, гарантиращо изпълнението на осъдителното въззивно решение, следва да бъде освободено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение