Решение № 263 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2009 г.

Решение № 263 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 12.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 23 от 5.03.2009 г. по гр. д. № 61/2008 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от "Г" Е. за собствеността на един недвижим имот с площ 395 кв. м., заснет с № 2* по картата на землището на гр. С., селищно образувание "И", местността "О". Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 290, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика относно елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е поддържал, че е собственик на процесния имот по силата на чл. 17а ЗППДОбП, тъй като той е сред имотите, които са били предоставени на държавното предприятие "Р", чийто правоприемник се явява ищецът в резултат на преобразуването и приватизацията му. За факта на предоставяне на имота на държавното предприятие се позовава на акт за държавна собственост №, според който на МСП "М", с. С., рудник Сливен / правоприемник на у-ние "Р" Сливен/ са предоставени терени с обща площ 39 650 дка. Като основание за предоставянето са посочени РМС № 18/25.01.1968 г., РМС № 96/10.04.1967 г., РМС № 289/21.07.1969 г., и у-ние от 5.12.1966 г. на ГНС- Сливен, с твърдение, че това са актове за отчуждаване в полза на държавата на имотите, които впоследствие за предадени на държавното предприятие за стопанисване и управление. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил мотиви, че от посочените разпореждания на Министерския съвет не може да се обоснове извод за надлежно отчуждаване в полза на държавата и дали то засяга и процесния имот. До този извод съдът е стигнал след подробен анализ на съдържанието на отделните актове за отчуждаване, в които има данни за имената на стопаните, чиито имоти са одържавени, както и за самите имоти, но сред тях не е името на ответника и че има негов одържавен имот. Проверени са и данните по баланса на ДФ "Р" към 31.03.1991 г., но тъй като там активите се водят само стойностно и липсва разшифровка на сметките не може да се провери дали в имуществото на раздържавената фирма е била включена и процесната земя. Не е представен баланс и на приемащата фирма към същия момент-1991 г., а само такъв за 2002 г. Липсва и приемо-предавателен протокол между фирмата и търговското дружество. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон относно елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП, тъй като съдът неправилно бил приел, че в тях се включват и следните обстоятелства- имотът да е заприходен в баланса и да е включен в капитала на приватизираното дружество, както и да не е изключен от акта за преобразуване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се е поддържало, че приетото от въззивния съд в горния смисъл е в противоречия с други решения от съдебната практика, поради което касационното обжалване е допуснато на основание чл. 290, ал. 1, т. 2 ГПК. След проверка на данните по делото и доводите и възраженията на страните настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. По реда на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че ВКС намира за правилна практиката, изразена и в обжалваното решение, според която фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП включва елементите, посочени в самата правна норма - а именно предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на това предприятие, с допълнението, че за горните обстоятелства може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства. В посочения смисъл е преценявал и обсъждал доказателствата по делото и въззивният съд. Обсъдени са актовете, с които имоти на частни лица са били отчуждени за държавна нужда по чл. 101 ЗС, но от съдържащите се в тях данни не е могло да се установи дали процесният имот попада сред одържавените и по точно дали съответства на някой от описаните при одържавяването имоти. Попълването на кадастралната карта с границите на имота на ответника и на касатора е станало по искане на последния през 2003 г. и 2006 г. по неизяснена по делото методика и затова от тази карта не могат да се правят изводи за идентичност с одържавените и предоставените на предприятието имоти. Описаният в акта за държавна собственост имот не е компактен, а представлява сбор от площта на различни терени, които не са индивидуализирани. За имот на С. Н. / макар че наследодателят на ответниците е С. М. / се споменава в у-ние от ГНС- Сливен № 3716/24.VII. 1967 г., но като съседен, а не като отчужден и предоставен на "Р". Според т. 9 от протокол за оценка от 16.02.1968 г. 2 дка от този имот са собственост на С. Б., и за него няма спор, че е одържавен, но не и съседния имот на Ст. Н., което е видно и от скиците на л. 117 и 118 от делото. Друга връзка с имота от представените разпореждания на Министерския съвет, у-нията от ГНС- Сливен и протокола за оценка не може да се направи. Действително от събраните по делото доказателства е безспорно установени, че са били отчуждавани имоти на частни лица и предоставени за нуждите на "Р", но при липсата на данни, че сред отчуждените попада и имотът на ответниците, искът правилно е отхвърлен. Този извод се потвърждава и от данните, че наследодателят на ответниците през 1975 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиване на имота по давност, което сочи начало на владение 1965 г. и е индиция, че имотът не е бил отчужден и завзет за нуждите на държавното предприятие. По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд не е допуснал грешката да смесва предоставянето на правото за стопанисване и управление с извършването на фактически действия по упражняването на това право, а е изхождал от актовете за одържавяване и при преценката дали имотите са предоставени на "Р" е съобразил всички събрани по делото доказателства, поради което направените от него изводи са обосновани, в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. От мотивите към решението на въззивния съд не може да се направи извод, че той включва във фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП и други елементи, освен посочените в нормата, а доколкото ги разглежда, то е на плоскостта на доказателствата, поради което няма основание за отмяна на решението. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение