Решение № 5139 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2016 г.

Решение № 5139 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. З. от гр. П. срещу решение № 746/15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2707/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-16-800207-091-001/19.06.2015 г. и РА № П-16001315115671-003-001/26.06.2015 г. за поправка, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърдени с решение № 713/28.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 48 072,10 лв. и лихви - 57 293,95 лв.; за 2005 г. в размер на 36 070,50 лв. и лихви - 38 554,53 лв.; за 2006 г. в размер на 15 268,70 лв. и лихви - 14 293,35 лв., както и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 23 846,20 лв. и лихви - 18 847,53 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е отказал да събере доказателства по Конвенцията за събиране на доказателства по граждански или търговски дела от 18.03.1970 г., в сила за България от 22.01.2000 г., че е реализирал доходи от пребиваването си в Съединените американски щати по банковата му сметка, както и по отношение на данъчните декларации на чичо му Г. Г. З.. В касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът нее уважил възражението му за погасителна давност. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане за събиране на поисканите доказателства. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита от юриск. Бонева, с която я оспорва и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 104 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че през ревизираните периоди С. З. е пътувал неколкократно в чужбина, придобивал е недвижими имоти, извършвал е и други разходи, а не е получавал доходи. Според съда установено е по делото, че З. е получавал по банкови сметки значителни парични средства, като за 2003 г. те са 162 745,87 лв., за 2004 г. - 173 181,03 лв., за 2005 г. - 158 003,81 лв., за 2006 г. - 71 151,91 лв. и за 2007 г. - 101 509,60 лв. Според съда правилно приходните органи са провели ревизията по особения ред, тъй като са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че от пребиваването си в САЩ от 1996 г. до 2003 г. е спечелил около 100 000 щатски долара, както и че част от средствата е предоставил на приятели в САЩ, които му ги върнали, когато бил вече в България. За недоказани са приети от съда и другите твърдения на жалбоподателя, че чичо му Г. З., който живее в САЩ му изпраща парични средства, за да се грижи за баба си П. З.. Сочи и имената на заемополучателите си Х. Ч., А. Д. Ш. и В. Димитров. Съдът не е уважил искането на жалбоподателя да се събират доказателства от САЩ съгласно Конвенцията за събиране на доказателства от чужбина с мотиви, че тя е приложима само за граждански и търговски дела, а също и че в съдебното производство на жалбоподателя му е дадена възможност да представи чрез чичо си Г. З. доказателства, че последният е имал парични средства чрез изпращане на данъчните му декларации и затова е имал възможност да изпраща пари и на Б. З.. Жалбоподателят не се е възползвал от тази дадена му от съда възможност, като в обжалваното решение е посочено, че той е изложил довод, че е във влошени отношения с посочения чичо. Относно възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за 2004 г. и 2005 г. съдът ги е приел, че са неоснователни. Според съда за ревизираните периоди до 31.12.2005 г. е в сила чл. 141, ал. 1 и 2 ДПК (отм.), а за периодите за 2006 г. и 2007 г. - чл. 172, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2006 г. Съдът е посочил, че ревизията е образувана със ЗВР № 122/14.08.2008 г. поради наличие на досъдебно производство на Окръжна прокуратура - гр. П., като ревизионното производство е било спряно и на основание чл. 172, ал. 1, т. 6 ДОПК давност не тече до момента на приключване на наказателното производство. Направен е извод от съда, че за периода 2004 г. - 2007 г. давността не е изтекла. Обжалваното решение следва като неправилно да се отмени, а също и ревизионния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата за ревизираните периоди на 2004 г. и 2005 г. поради изтекла 10-годишна погасителна давност, а в останалата част за 2006 г. и 2007 г. решението е правилно. В първоинстанционното съдебно производство жалбоподателят е направил възражение за изтекла 5-годишна давност за 2004 г. и 2005 г., което както се посочи съдът не е приел за основателно по изложените по-горе мотиви. С касационната жалба отново се прави такова възражение, че е изтекла 10-годишната давност за 2004 г., което е основателно, тъй като съгласно чл. 141, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 ДОПК. Задълженията за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. следва да бъдат заплатени през 2005г,, поради което от 01.01.2006 г. започва да тече 10годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Този срок е изтекъл към 01.01.2016 г, като за тази давност е характерно, че тя започва да тече, независимо от спирането или прекъсването й. За 2005 г. задължението за заплащане на данък върху доходите е през 2006 г. и 10-годишната давност е започнала да тече, считано от 01.10.2007 г. и е изтекла на 01.01.2017 г. по време на настоящото касационно производство. За 2005 г. възражението е направено пред първоинстанционния съд, а с касационната жалба няма данни то да не се поддържа, поради което следва да се приеме, че и за посочената година, както и за 2004 г. е изтекъл 10-годишният давностен срок. Предвид изложеното по-горе за 2004 г. и 2005 г. решението следва да бъде отменено, а ревизионния акт за посочените ревизирани години следва да бъде отменен поради погасяване на задълженията за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) като погасени по давност. В останалата част решението е правилно постановено. Правилно съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, че е спестил от пребиваването си в САЩ от 1996 г. до 2003 г. 100 000 щатски долара. Наистина по делото има данни, че лицето е бил в САЩ - копие от лична карта № 2627-8480-285Z, издадена на 15.04.2003 г. от щата Илинойс, САЩ, копие от шофьорска книжка № Z262-7848-0285 и карта за продължително пребиваване в САЩ от 07.08.2996 г. и карта, съдържаща социално-осигурителния му номер пак в САЩ. От тези представени в съдебното производство доказателства не се установява твърдения от жалбоподателя факт на спестени от него 100 000 щатски долара, част от които бил предоставил на посочените по-горе лица в заем и които впоследствие са ги върнали. От представеното пред съда писмо № 32-18088/21.01.2016 г. от М. А. С. се установява, че митническите документи и регистрационни дневници за периода 1996 г. до 2001 г. са унищожени поради изтекъл срок на съхранение, а за периода 2002 г. - 2003 г. от регистрационните дневници не е установено, че от лицето С. Д. З. са декларирани парични средства при влизане в Р. Б.. Относно твърденията, че през ревизираните години чичото на жалбоподателя му е изпращал пари, наистина е установено, че от банковите сметки периодично ревизираното лице изтегляло суми, но не са ангажирани доказателства, че от една страна Г. З. е имал свободни парични ресурси, които да му предоставя, а от друга страна - че в действителност такива средства именно той му е изпращал по банков път. Въпреки дадената от съда възможност да се представят доказателства за наличие на подавани от Г. З. данъчни декларации пред данъчните власти в САЩ, жалбоподателят не е представил такива доказателства с довода, че е във влошени отношения със своя чичо. Относно неизползването от съда на възможността за събиране на доказателства, съгласно цитираната по-горе Конвенция, правилно съдът е отказал, тъй като тя не се отнася до административните дела. Процесуална възможност е имал съдът за съдебна поръчка, но това, както е посочено в обжалваното решение наистина би забавило твърде много съдебния процес, което наистина е щяло да рефлектира върху давностните срокове и за останалите ревизирани периоди. Жалбподателят въпреки предоставената му от съда възможност за гласни доказателства, не е довел свидетели и затова такива не са разпитвани във връзка с твърденията му за предоставени парични средства от Г. З., както и дадените от жалбоподателя на трети лица в заем на парични средства, които той бил спечелил от пребиваването си в САЩ, като впоследствие жалбоподателят се е отказал да доведе свидетелите за разпит. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение в частта, в която жалбата срещу ревизионния акт за 2006 г. и 2007 г. е отхвърлена, е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл1. АПК следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт за ревизираните 2006 г. и 2007 г. и определените данъчни задължения за тези години по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ. Решението следва да се отмени и в частта за разноските за сумата над 2 697,67 лв. юрисконсултско възнаграждение до пълния размер от 5 052 лв. Касационният жалбоподател не е направил искане за разноски и такива не се присъждат. Според изхода на делото и направеното искане от юриск. Бонева, на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 697,67 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение