Определение № 451 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 68/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД, „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД и “ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕОООД срещу Определение № 2252/13.09.2024 г. по в.гр.д. № 1885/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу Разпореждане № 261027/26.03.2024 г. по т.д. № 2101/2013 г. на СГС за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в разпореждане за отбелязване на датата на влизане в сила на постановеното по същото дело решение. Частните жалбоподатели навеждат оплакване срещу правилността на обжалваното определение и молят за отмяната му. Поддържат, че постановеният в производството по чл. 247 ГПК акт става част от решението и обжалваемостта му следва тази на решението. Излагат и съображения относно валидността и правилността на разпореждането на първоинстанционния съд за поправка на допуснатата фактическа грешка. Ответникът по частната жалба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД я оспорва, като заявява, че наведените от частните жалбоподатели оплаквания не са съответни на закона, нито на фактическата и правната обстановка по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е приключило с влязло в сила решение, постановено по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу частните жалбоподатели искове. По молба на ищеца първоинстанционният съд е постановил разпореждане по чл. 247 ГПК, с което е поправил очевидна фактическа грешка, допусната според него в разпореждането за отбелязване на датата на влизане на съдебния акт в сила. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение. Въззивният съд се е обосновал с разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, приемайки, че разпореждането, постановено по реда на чл. 247 ГПК, не е нито преграждащо, нито обжалваемостта му следва от закона. При тези данни частната жалба е неоснователна. Както е посочил и въззивният съд, обжалваемостта на актовете следва или от техния преграждащ характер, или от изричното им посочване в закона като обжалваеми (чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК). Процесното разпореждане е за поправка на очевидна фактическа грешка в акт, с който е констатирана датата на влизане в сила на съдебно решение. Тъй като съдът се е произнесъл по съществото на молбата по чл. 247 ГПК, то разпореждането няма преграждащ характер, поради което обжалваемостта му не би могла да следва от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваемост не може да се обоснове и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Действително, в чл. 247, ал. 4 ГПК е предвидено право на обжалване на акта, постановен в производството по поправка на очевидна фактическа грешка, но това право не е безусловно – актът за поправка подлежи на обжалване ако и както подлежи на обжалване самият поправен акт. Ако поправеният акт е различен от решението по делото, то обжалваемостта на поправката му не следва от обжалваемостта на решението, а от тази на акта, спрямо който се е развило производството по чл. 247 ГПК (използваният в разпоредбата изказ „може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението“ се тълкува съответно според вида на поправения акт). Следователно ако поправеният акт не подлежи на обжалване, на обжалване при условията на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 247, ал. 4 ГПК няма да подлежи и актът за поправката му. В случая е поправен неподлежащ на обжалване акт - разпореждането, с което се констатира влизането в сила на съдебното решение, не е нито преграждащо, нито е посочено като обжалваемо в закона. Неговата обжалваемост не следва и от обжалваемостта на съдебното решение, защото то не е част от това решение (арг. чл. 236, ал. 1 ГПК). Следователно по изложените по-горе мотиви разпореждането за поправката му също не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Поддържаните от частните жалбоподатели доводи относно валидността и правилността на разпореждането по чл. 247 ГПК нямат отношение към правилността на определението, с което частната жалба се оставя без разглеждане, а към основателността на тази частна жалба, и поради това те не могат да се обсъждат в настоящия процес относно процеса. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,