Определение № 2951 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК и е образувано по молба на И. Б. К., подадена чрез адв.Д. М., с искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение № 57/ 04.04.2025г. по в.гр.дело №70/2025г. на АС-Пловдив, 3 гр.състав. С това решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 457/12.12.2024г. по гр.д.№ 116/2024г. на ОС-Пазарджик, И. Б. К. е осъдена, на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, да плати на М. К. К. сумата 97 791,50 лева, представляваща половината от получена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 96, том І, рег.№ 1996, нот.дело № 96/2018г. на нотариус М.К., ведно със законната лихва от 25.03.2023г., до окончателното плащане. С разпореждане № 97 от 21.05.2025г. съдът е дал възможност на молителката К., в тридневен срок да внесе по сметката на ВКС дължимото по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение в размер 97 791,50 лева и е предупредил К. за неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията. Съобщението с указанията на съда е получено от молителката на 23.05.2025г., чрез адвокатски сътрудник на упълномощения от нея адвокат. В предоставения срок, както и към днешна дата сумата за обезпечение не е внесена. С оглед императивния характер на нормата на чл. 282, ал. 2 ГПК неизпълнението на изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на искането за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение