Определение № 2499 от 30.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1890/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД - чрез юрк. Л. Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу разпореждане № 15497/25.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4113/2024 г. по описа на СГС, VІ-З с-в, с което е върната частната касационна жалба с вх. № 59834/27.05.2024 г., предявена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу определение № 7482/15.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4113/2024 г. по описа на СГС, VІ-З с-в, с което е потвърдено разпореждане от 21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 37079/2021 г. по описа на СРС, 145 с-в, за връщане на въззивната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу първоинстанционното решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като частната касационна жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване определение, с което е потвърден преграждащ съдебен акт – при обща цена на исковете над 20000 лв. Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното разпореждане съдията докладчик от администриращия въззивен съд е върнал предявената от частния жалбоподател касационна частна жалба срещу постановеното въззивно определение, тъй като е счел, че с оглед на цената на иска и търговския характер на образуваното дело крайният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Предмет на настоящото исково производство представляват два кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на следните суми: 1) 16050,55 лв. – компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на неизпълнение на договорно задължение и 2) 10000 лв. – заместващо обезщетение за причинени от неизпълнение на същото договорно задължение неимуществени вреди. Вземанията, които са предмет на предявените кумулативно обективно съединени искове, са породени от сключен между ЕТ „И. П.“ (ищеца) и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ответника) договор за търговска продажба на електрическа енергия – този договор представлява субективна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, във вр. с ал. 3 на този член, тъй като е сключен между търговци. Следователно, не е приложима правната норма, уредена в чл. 318, ал. 2 ТЗ - купувачът на електрическа енергия, предмет на договора за доставка, не е физическо лице-нетърговец, който да използва електрическата енергия за лично потребление. Поради тези правни съображения настоящото дело трябва да бъде квалифицирано като търговско (вземанията, чието изпълнение се претендират чрез помощта на държавната принуда, са породени от търговска сделка), макар и с оглед на цената на предявените искове (всеки един от тях под 25000 лв.) делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Съгласно правната норма, регламентирана в чл. 113 ГПК, дори и когато делото е търговско, то се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес, но само когато исковете са предявени от или срещу потребител. Уреденото в тази разпоредба нормативно изключение цели да се предостави по-засилена процесуална защита на икономически по-слабите в гражданското/търговското правоотношение лица (по-благоприятна за тях подсъдност на съдебните спорове, които винаги ще бъдат разглеждани по реда на общия исков процес, дори и когато по своето правно естество тези дела са търговски), а именно на потребителите по смисъла на определителната правна норма на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество, в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателния разяснения, дадени в ТР № 3/23.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2019 г.на ОСГТК на ВКС – след изменението на чл. 113 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г., дело, с предмет правоотношения по договор, по който страна е физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. Наистина, в дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ - при изясняване на термина „потребител на енергийни услуги“ за целите на този закон, не е проведено разграничение между отделните правни субекти (юридически или физически лица, респ. дали те като крайни клиенти купуват електрическа енергия, действайки в или извън рамките на своята търговска или професионална дейност), но в трайната практика на ВКС се приема, че понятието „потребител на енергийни услуги“ не е тъждествено на понятието „потребител“ съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като именно последното понятие е от значение за определяне на едно дело като гражданско по смисъл на чл. 113 ГПК. В този смисъл е и определение № 521/4.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 715/2023 г., II т. о., ТК. Едноличният търговец – купувач по процесния договор за доставка на електрическа енергия, не притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а делото не следва да бъде разглеждано като гражданско по смисъла на чл. 113 ГПК. Следователно, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв., поради което правилно съдията докладчик от администриращия въззивен състав е достигнал до правното съждение, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. За приложението на тази правна норма е релевантна цената на всеки един от исковете, независимо от вида на обективното или субективното им съединяване за общо разглеждане в едно исково производство – при първоначално или последващо съединяване на исковете, а не общият им размер, в какъвто смисъл е поддържаният от частния жалбоподател правен довод. Воден от горното, съдът