Определение № 983 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 466/2025 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Розенфелд и Ко“ АД, [населено място], подадена чрез пълномощника му по делото адв. Б. Ц., срещу определение № 160/16.01.2025г. по т.д. № 1514/2024г. на ВКС, II т.о. С него е върната и е прекратено касационното производство по подадената от„Розенфелд и Ко“ АД, [населено място] касационна жалба с вх.№ 3350/18.04.2024г. срещу въззивно решение № 70/26.02.2024г. по възз.т.д. № 428/2023г. на Апелативен съд - Пловдив. В частната жалба са релевирани оплаквания за постановяване на обжалваното определение в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като определението, с което се указва внасяне на дължимата ДТ за разглеждане на касационната жалба, не е връчено. Частният жалбоподател поддържа, че, ако бе получил съобщението, е щял да поиска от съда, на основание чл.63 ГПК, продължаване на срока за внасяне на дължимата ДТ за разглеждане на касационната жалба, поради наличието на уважителни причини. Релевира, че е в открито производство по несъстоятелност, спряно, на осн. чл.632, ал.5, във вр. с чл. 632, ал. 1 ТЗ, поради липса на налично имущество и парични средства за покриване на необходимите разноски. Заявява искане за продължаване, на основание чл.63 ГПК, на срока за внасяне на дължимата ДТ за разглеждане на касационната жалба. С писмен отговор ищецът „Виваком България“ ЕАД, [населено място] /универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕООД/, представлявано от изпълнителния директор Н. С. А., оспорва частната жалба. Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Срещу въззивно решение № 70/26.02.2024г. по възз.т.д. № 428/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив са подадени касационни жалби и от двете насрещни страни - от ищеца „Булкатком“ ЕООД и от ответника - „Розенфелд и Ко“ АД. Касационната жалба на „Розенфелд и Ко“ АД е подадена чрез пълномощника му по делото адв.Б. Ц. от САК и в нея е посочен съдебен адрес. С определение № 2975/15.11.2024г. по т.д. № 1514/2024г., II т.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, за проверка на вероятната му допустимост. В определението е констатирано, че преди разглеждане на делото в ОСЗ от въззивния съд „Розенфелд и Ко“ АД е било обявено в неплатежоспособност с начална дата 21.08.2021г., открито е производство по несъстоятелност, наложен е запор върху цялото му движимо имущество и вземания и е назначен временен синдик. С определение № 2975/15.11.2024г. по т.д. № 1514/2024г., II т.о., на двамата касатори е указано внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата, която за касатора „Розенфелд и Ко“ АД/н/ е в размер на 720лв. Съобщение за определение № 2975/15.11.2024г. е изпратено на пълномощника на касатора „Розенфелд и Ко“ АД/н/ адв.Б.Ц. на посочения в касационната жалба съдебен адрес. Противно на неоснователно поддържаното в частната жалба, съобщението е получено - на 28.11.2024г. от адв. Т. М./колега от кантората/, според неоспорената констатацията на връчителя от СГС. На 28.11.2024г. е започнал да тече едноседмичният срок за изпълнение на дадените от съда указания, който е изтекъл на 05.12.2024г. В рамките на срока, а и към настоящия момент, ответникът не е предприел действия за изпълнение на дадените указания. Неоснователността на заявеното в частната жалба искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания произтича от това, че е подадено след изтичане на законоустановения срок / по арг. от разпоредбата на чл.63, ал. 1 ГПК/, поради което не е необходимо да се изследва наличието на уважителни причини. При съвпадане с изводите, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: