Решение № 14591 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2014 г.

Решение № 14591 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Радославов Арабаджиев от гр. Пловдив, действащ чрез процесуалния си представител адв. Иван Нанев, срещу решение на Административен съд /АС/ Бургас, постановено по адм. дело № 621/2012 г. Изложените и развити оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Бургас - не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Бургас е бил РА № 161101868/14.07.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден изцяло с решение № РД-10-336/6.10.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Бургас при ТД на НАП. РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2004-2008 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 2750,99 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 2159,72 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 2543,14 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1684,93 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за отчетната 2006 г. в размер на 37383,18 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 19 745,07 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 19 312,97 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 4572,15 лв. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд обсъжда и се произнася по наведените в жалбата пороци на решението и следи служебно за валидността, допустимостта и материалната му законосъобразност. С обжалваното решение АС Бургас е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Тези изводи на съда са предмет на касационно оплакване като касаторът счита, че в ревизионното производство неправомерно са приобщени от приходните органи материали, събрани не и по повод извършваната ревизия, счита че е нарушен принципът на непосредственост и възможността да се прави оценка на събрани доказателства по делото. Нито в касационната жалба, нито в жалбата до АС Бургас са посочени кои конкретно материали, събрани в хода на ревизията визира жалбоподателят. При служебна проверка не се констатира приходните органи да са допуснали нарушения на процесуалните правила при извършване на проверки, насрещни проверки и при приобщаване на материалите по такива. Не са допуснати съществени нарушения и на разпоредбата на чл. 57 ДОПК във връзка със събраните писмени обяснения от трети за ревизията лица, които биха могли да бъдат допуснати и като свидетели в съдебната фаза на производството, в която насока не са правени искания от жалбоподателя. Обосновано съдът е приел, че издадените РД и РА са валидни и действителни актове, както и че са били налице основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на основания по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Предвид неоспорените писмени доказателства относно получените и декларирани доходи и внесени суми от ДЗЛ в касата на "Соан 94" ООД и др. обосновано административният съд е приел, че са налице несъответствия в имущественото и финансово състояние на РЛ, тъй като са направени разходи в размери, надвишаващи декларираните доходи. Лицето е уведомено за предприетото облагане по аналог, по реда и начина, предвиден в ДОПК, не е накърнена възможността му за защита и процесуалните му права да дава обяснения, да сочи доказателства, да се запознава със събраните такива. Доколкото изводите на приходните органи относно наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, се потвърждават от събраните доказателства, то правилно съдът е отчел действието на оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК и оттам правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е възложено в тежест на РЛ да обори тези констатации. По съществото на спора касаторът оспорва правилността на изводите на съда досежно определените размери на данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. като на първо място счита за невярно определеното начално нулево салдо за периода и на следващо място счита, че е изтекла 5-годишната погасителна давност за установяване и събиране на публични вземания по ЗОДФЛ (отм.) към момента на издаване на ЗВР № 1100185/10.01.2011 г. Оплакванията са неоснователни. Относно началното салдо за периода, прието като нулево от приходните органи не са правени твърдения и съответно не са сочени доказателства за различно начално салдо. Както се посочи по-горе, в доказателствена тежест на РЛ е да установи ползващите го факти и обстоятелства, вкл. и относно размера на началното салдо за периода, различен от констатирания от приходните органи. Относно твърденията за изтекла погасителна давност. Законосъобразно съдът е приел, че погасителна давност за установените задължения за 2004 г. не е била изтекла към момента на започване и възлагане на ревизията, а впоследствие изтичането й е прекъснато с издаване на акта за установяване на публичното вземане и спряно - по силата на обжалването му. Давността за задължението за данъци на ФЛ за 2004 г. е започнала да тече на 1.01.2006 г. като година, следваща годината, през която е следвало да се платят задълженията за 2004 г. Погасителната давност изтича на 31.12.2010 г., но към този момент е прекъсната по силата на издаването на ЗВР № 1001142/8.04.2010 г. При действието на тази заповед е издаден РА № 1601002300/14.10.2010 г., отменен с решение на горестоящия данъчен директор от 14.12.2010 г., с което преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. С последвалата заповед ЗВР от 10.01.2011 г. не се поставя началото на ново ревизионно производство. Законосъобразно е прието от съда, че при отмяна на РА и връщане за издаване на нов РА по административен ред, не започва нова ревизия, макар и да се издава нова ЗВР, а се възстановява висящността на вече образуваното ревизионно производство /в случая по силата на ЗВР от 8.04.2010 г./, в който смисъл е и константната практика на ВАС. Касаторът намира за необосновани и незаконосъобразни и изводите на съда във връзка с доводите на РЛ за установени приходи в периодите 2005 г. и сл. предвид получени заеми от трети лица. Счита, че писмените доказателства не са ценени правилно от съда, който е направил погрешен извод, че тези доказателства не обективират получаване и предаване на заемните суми. Оплакването е неоснователно. Подробно са анализирани доказателства събрани в хода на ревизията, вкл. и при извършените насрещни проверки и са направени обосновани изводи за това, че не са представени доказателства за реално предаване на пари в заем на посочените като заемодатели на ДЗЛ лица, които да им позволяват с оглед доказателствата за собственото им финансово състояние да предоставят заеми в твърдените от жалбоподателя размери в посочените периоди от време. Договорът за заем е реален, поради което се счита сключен от момента на предаване на заемната сума. Именно предаването и съответно получаването на сумата е от значение за признаване за данъчни цели на реалното постъпление на прихода и вземането му предвид като част от паричния поток на РЛ. В случая по делото са налице единствено и само писмени доказателства, частни документи - договори за заем, които съдържат договорки за постигнати заемни правоотношения, но по никакъв начин не е установен ползващият жалбоподателя факт на приемо-предаване на уговорените суми. В тази връзка не са събрани доказателства за възможностите на лицата, посочени като заемодатели да дадат в заем и предадат сумите, които са в значителни размери, не е установен и удостоверен факта на предаването на такива суми и евентуалното им съхраняване. Във фазата на съдебното обжалване жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства - писмени или гласни, или доказателствени средства, за установява не тези релевантни обстоятелства, въпреки даваната му от съда многократно процесуална възможност за това. Принципно вярно е твърдението на касатора, че договорът за заем е неформален, поради което няма задължителна форма за действителност или установена форма за получаване и предаване на заемните средства. От друга страна обаче, за целите на пълното и главно доказване, каквото следва да е доказването при оборване на оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации по РА относно неустановеност на приходи от заеми, следва да се установят всички релевантни факти и обстоятелства - сключване на договорите, реално и фактическо предаване и получаване на сумите, достоверна дата за това, относима към съответния данъчен период, възможностите на лицата да ги предоставят, съхраняват и съответно връщане при изтичане на сроковете. Обосновано е прието от първонстанционния съд в случая, че само уговорките между страните и дори изявлението им в договорите за предаване/получаване на сумите не са достатъчни за доказване на ползващите лицето обстоятелства за получени приходи от заеми. Касаторът намира за необосновани и изводите на съда относно включването в паричния поток РЛ на разходи за изнесена валута по митнически декларации от 23.04.2005 г. и 11.04.2006 г. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които следва изводът, че изнесената валута е от името и за сметка на "Соан 94" ООД, чийто управител е ревизираното лице - Арабаджиев, надлежно командирован за пътувания извън РБ. Счита, че са налице и доказателства, от които е видно, че декларираната валута съответства на касовите наличности на "Соан 94" ООД като валутата е послужила за заплащане по търговски сделки от името на дружеството и за придобиване на стоково-материални ценности от същото. Оплакването е неоснователно като недоказано. Касаторът не сочи на кои доказателства, събрани в ревизионното производство се позовава конкретно. При проверка на същите не се установява наличие на данни за предоставяне на валута от дружеството на физическото лице. От друга страна касаторът не е проявил процесуална активност в съдебната фаза, не е искал събиране на доказателства и доказателствени средства, вкл. и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за проверка на касовите наличности и счетоводното отразяване в дружеството във връзка с предоставяне на валута и съответно придобиване на материални ценности. При така събраните доказателства изводите на съда са обосновани. Неоснователно е и оплакването на касатора досежно неправилното според него формиране на паричния поток за 2007 г. и 2008 г., в част приходи, поради невключване на получени приходи - печалби от Еврофутбол. Твърдението, че по представените в ревизионното производство талони на изплатени парични печалби, печалбите са изплатени и получени от Арабаджиев, е останало недоказано при условията на пълно доказване. Не е установено с тези писмени доказателства, че лицето е участвало в игрите на Еврофутбол и съответно е печелило като сумите от печалбите са му изплатени. Констатацията в РА и РД, че такъв приход не е получен от РЛ, не е оборена. Според касатора незаконосъобразни и необосновани са и изводите на съда относно формиране на паричния поток за 2008 г. във връзка с приход в размер на 500 000 лева, получени през м. 06.2007 г. в заем от М. Арабаджиев и неговата съпруга от дружество "НВС Комерс" ЕООД по договор за заем от 1.06.2007 г. Счита, че са събрани достатъчно доказателства при извършената насрещна проверка на дружеството "НВС Комерс", от които е видно, че заемната сума е изплатена и е формиран приход за РЛ за 2007 г., за което при дружеството е налице надлежно осчетоводяване, съответствие с касовите книги и касовите наличности. Счита, че няма данни заемната сума да е върната към 31.12.2008 г., така както е приел съдът, поради което необосновано тази сума е включена в разходната част на паричния поток за 2008 г. Оплакването е неоснователно. Обосновано е прието от съда, че макар и да не са събрани доказателства за връщане на заемната сума през 2008 г., то този факт следва да се приеме за настъпил към 31.12.2008 г. Основателно административният съд е съобразил установените данни за финансовото състояние на "НВС Комерс" ЕООД в баланса за 2007 и 2008 г. и е направил верен извод за това, че неотразяването на такова вземане в размер на 500 000 лв. към 31.12.2008 г. в актива на баланса на дружеството означава удостоверяване на факта на погасяване на заема. Касаторът не е представил или сочил доказателства за обратното, въз основа на които да установи, че задължението за връщане на заема е останало непогасено и след 31.12.2008 г., или че е погасено след тази дата. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото разноски в касационното производство не се присъждат в полза на касатора. Оплакването на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за присъдените суми за разноски е неоснователно. Юрисконсултското възнаграждение не е прекомерно, определено е от съда в нормативно установените размери и при спазване на правилата, предвидени в чл. 161 ДОПК. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,