Определение № 50092 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 864/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца К. О. И. чрез адвокат К. Н. от САК срещу решение № 265346 от 10.08.2021г. по в.гр.д.№ 6128/2020г. на Софийски градски съд. Касаторът посочва, че обжалва възивното решение, водещо до отхвърляне на иска - с което съставът на СГС е намалил присъденото с решението по гр.д. № 364/2019г. на Софийски районен съд застрахователно обезщетение, дължимо от ЗК „Лев Инс”АД на основание чл.432,ал.1 КЗ за неимуществените вреди, търпени от ищеца в резултат на пътно произшествие от 07.06.2018г., от 4 000лв. на 2 000лв., в резултат на което, предявеният иск в размер на 6 000лв. е уважен за сумата 2 000лв. и е отхвърлен за сумата 4 000лв., както и в частта за разноските, определени с въззивното решение. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер от 6 000лв., т.е. за още 4 000лв. със законните последици. Поддържа се, че съставът на СГС драстично е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като определеното от него обезщетение е крайно несправедливо. Твърди се, че към датата на пътното произшествие ищецът е бил на 16 години, получил е психическа травма, тъй като е пресичал на пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка и пътен знак и ударът за него е бил внезапен. Прави оплакване, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материалния закон - чл.52 ЗЗД и указанията в ППВС №4/68г. Поддържа, че е допуснато известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминиране на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на съответния етап от общественото развитие и конкретно практиката, обективирана в решението по № 749/ 05.12.2008г. на ВКС. Счита, че след като в решението са нарушени основни принципи на справедливостта - чл.52 ЗЗД, „както и на правилата за движение по пътищата” и процесуалните правила, то допускането на касационното обжалване се явява задължително, за да се дадат указания на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа възражение за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД в смисъла, който разпоредбата предписва - съобразяване на обезщетението с характера на уврежданията, степента на болките и страданията, периода на лечение, степента на възстановяване, съобразно изискванията на ППВС 4/68г. Поддържа се, че нарушението на чл.52 ЗЗД се изразява в несъответствие на определеното обезщетение с присъждани от ВКС за подобен род увреждания; че ВКС следва да допуска касационно обжалване по въпроси, които се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК; че „в случая се касае за извършване на тълкувателна дейност за конкретния случай, а не да се извършва тълкувателна дейност във вр. с чл.52 ЗЗД“; че неправилните решения по прилагането на чл.52 ЗЗД следва да се „уеднаквят”. В писмен отговор ЗК”Лев Инс”АД оспорва обосноваването от касатора на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С разпореждане, влязло в сила като необжалвано, е върната подадената от ищеца насрещна въззивна жалба вх.№ 5034862 срещу постановеното решение по гр.д.№ 364/2019г. на СРС, поради което въззивната инстанция е била сезирана единствено с подадената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба, имаща за предмет уважаването на иска за разликата над 2 000лв. Следователно, допустим предмет на обжалването е въззивното решение, в резултат на което, обезщетението е намалено на 2 000лв. При необжалване от ищеца на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция за разликата над 4 000лв. до 6 000лв., решението на СРС е влязло в сила и не може да бъде предмет на касационна обжалване. При произнасянето си в рамките, на които е била сезирана, въззивната инстанция е съобразила, че производството има за предмет въззивната жалба на ответника срещу първоинстанционното решение за уважаването на иска за разликата над 2000 лв. до 4000 лв. При кредитиране на заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, въззивната инстанция е приела за установено, че в резултат на пътното произшествие от 07.06.2018г. ищецът е получил контузия на главата; охлузване на челото вляво; охлузване и кръвонасядане на долния клепач на лявото око; субконюнктивален кръвоизлив на лявата очна ябълка темпорално. При проведения преглед на ищеца е констатиран на лявата подбедрица белег, отговаряща на давност от порядъка на 6 - 12 месеца, което е съотносимо към анамнестичните данни за рана в същата област и тези отразени в Констативен протокол № К-372/07.06.2018г. Субконюнктивалният кръвоизлив на лявата очна ябълка е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите мекотъканни травматични увреждания са му причинили болка и страдание. Непосредствено след инцидента при проведения медицински преглед липсват данни за назначена терапия, като след преглед на 13.06.2018г. (шест дни след инцидента) на пострадалия е назначена терапия с капки за очи с противовъзпалителен ефект, използващ се за предотвратяване или намаляване на възпаление на око, както и нестероидно противовъзпалително средство за очно приложение като липсват данни за провеждане на друго лечение. Според експертизата получените травматични увреждания са повърхностни, не ангажират костни структури или вътрешни органи, като към настоящия момент не се установяват остатъчни явления и пострадалият е напълно възстановен след инцидента. Времето за пълно възстановяване от получените травматични увреждания е около 7 - 14 дни, през който период е възможна да се усеща лека болка и дискомфорт, която не е с постоянен характер. Обсъдени са и показанията на бащата на детето, според които травмите са отшумели за около 7-10 дни, ищецът е бил освободен от училище за около седем дни, а два - три месеца не можел да ходи на фитнес поради притеснения, че травмата на крака може да се усложни. Окото му е било подуто и после се е затворило, но за около 3-5 дни е възстановило своите функции. За няколко дни ищецът е имал нужда от помощ, защото кракът му го е наболявал. Появили се и оплаквания в очите, за които на сина му са изписани очила, но не е сигурен дали са в резултат на процесното ПТП. Съставът на СГС е приел от правна страна, че въведеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, съгласно ППВС № 4/1968г. не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В тази връзка съдът е отчел като леки получените от ищеца травматични увреждания, изразяващи се основно в натъртвания и охлузвания, при кратък възстановителен период (7-14 дни, а според свидетелските показания около 10 дни), че кръвоизлива в окото също е бил лек по своя характер и пострадалият е възстановил зрението си за по-малко от една седмица. Обсъден е изводът на вещото лице, даден в съдебно заседание, че поставянето на очила на ищеца е в резултат на констатирано далекогледство и не е в причинна връзка с получения кръвоизлив в окото. Въззивната инстанция е мотивирала и, че по делото не са събрани доказателства детето да е търпяло сериозни социални ограничения, като отсъствието от училище е в рамките на една седмица, което съответства на възстановителния период; че няма данни за проведено лечение, освен изписаните медикаменти за възпаленото ляво око, за затруднения в придвижването и обслужването. Не са кредитирани свидетелските показания в частта, че детето не е ходило на фитнес два - три месеца поради притеснения травмата му на крака да не се усложни по съображения, че отсъстват данни увреждането в областта на лявата подбедрица да е засегнало мускулатурата или костната структура, доколкото е констатирано единствено охлузване с повърхностен характер. Отречено е да са установени твърденията в исковата молба за получена вследствие на ПТП психическа травма, изразяваща се в страх от пресичане и плахост при придвижване, дори и по тротоара Прието е, че на съобразяване подлежи освен бързото, така и пълното възстановяване на ищеца от получените травми, без каквито и да било негативни последици върху здравословното му състояние извън леки по характер травматични увреждания, предизвикали леки болки и страдания и емоционален дискомфорт у пострадалия. Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на ищеца -15 години, както и икономическата обстановка в страната, въззивната инстанция е приела, че сумата от 2 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП и обезщетение в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а по начина, по който са формулирани, не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е да изведе правния проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Твърдение за неправилност са всички аргументи към изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Отсъства и основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Въззивната инстанция е изложила подробни, ясни и аргументирани изводи относно установените в процеса последици от пътното произшествие за здравето на детето и по отношение на тях е приложила общите и специфични критерии при обосноваване на извода си за справедливото по размер обезщетение, като е акцентирала и на същественото за формирането на този извод обстоятелство, че и разпитаният свидетел не установява негативни последици за психиката на детето и такива, които да са нарушили обичайния му начин на живот и социално общуване. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна сумата 100 лв. - претендирано юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.