Определение № 2975 от 22.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2049/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД против определение № 2186/20.09.2023г. по в.гр.д. № 2013/2022г. на Окръжен съд –Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение № 807/14.06.2023г. по в.гр.д. № 2013/2022г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за разноските. С жалбата се иска да бъдат намалени разноските на насрещната страна за адвокатски хонорар, поради прекомерност. Твърди се, че съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди 04.11.2022г., минималният размер на адвокатски хонорар за предявените искове (установителен и осъдителен) се явява 1 849.56 лева. Също така се твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обоснове претендирания адвокатски хонорар от 3500 лева. Не споделя аргументите на въззивния съд, че спорът се e развил в 4 заседания и това обосновавало по-висок размер на хонорара. Сочи, че броят на заседанията е такъв, заради отлагане поради неготова експертиза, а не защото във всяко заседание са се извършвали процесуални действия. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Николай Балкански, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. В резултат на решение № 807/14.06.2023г. по в.гр.д. № 2013/2022г. на Окръжен съд - Пловдив е оставена без уважение въззивната жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против решение № 260293/29.04.2022г. по гр.д.№ 15814/2019г. на Районен съд - Пловдив, с което са уважени предявените от Николай Балкански срещу банката обективно съединени искове на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.143 ЗЗП, чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Със същото решение на банката са възложени разноски на ищеца в размер на 3500 лева. С атакуваното определение № 2186/20.09.2023г. по в.гр.д.№ 2013/2022г. на Окръжен съд – Пловдив е оставена без уважение молба с вх. № 23524/24.07.2023г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която се иска да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото решение № 807/14.06.2023г. като се намалят присъдените на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение. Окръжният състав е посочил, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, макар и надвишаващо нормативно установения минимален размер, съответства на фактическата и правна сложност на делото, като се отчитат и извършените от представителя на въззиваемия процесуални действия по реализиране правото на защита на страната във въззивното производство, по което са проведени четири съдебни заседания и са събирани нови доказателства. Определението е правилно. Съобразявайки задължителната сила на приетото от Съда на ЕС решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 г., съдилищата не са обвързани от предвидените в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е приложима при определяне на възнаграждението минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което те не са неотносими към преценката за правилността на акта по чл.248 ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК. От значение за приложението на чл.78, ал.5 ГПК е фактическата и правна сложност на делото. Ответникът във въззивното производство чрез адвоката си е участвал в него и е представил отговор на въззивната жалба, като пълномощникът е депозирал молби във връзка с всички четири заседания по делото, поради което и предвид предмета на делото и предприетите конкретни действия за потребителска защита срещу неравноправни клаузи, правилен е извода на решаващия състав, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3500 лева. С оглед горното, обжалваният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК