Определение № 71 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 685/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. А. и Т. В. А. и двамата от [населено място], подадена от процесуалния им представител-адв. Ст. Р. срещу определение № 517 от 20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 314/2010 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от А. частна касационна жалба срещу определение № 102 от 23.03.2010 г. по ч.гр.д. № 128/2010 г. на Сливенския окръжен съд. С това определение е оставена без уважение молбата им по чл.523, ал.2 ГПК за спиране въвода по изпълнително дело № 2009 837 04 00941 на ЧСИ П. Г.. Ответницата Т. П. С. не е подала писмен отговор на частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. С определение № 102 от 23.03.2010 г. по ч.гр. д. № 128/2010 г. на Сливенския окръжен съд е отменено определението на Сливенския районен съд, с което е спряно изпълнението по изп.д. №2009 837 04 00941 на ЧСИ П. Г. и е оставена без уважение молбата на Денка и Т. А. за спиране на изпълнението на основание чл.523, ал.2 ГПК. Частната жалба на А. срещу това определение е оставена без разглеждане, като недопустима от ВКС, състав на ІV г.о., чието определение е предмет на настоящото частно производство. За да остави без разглеждане частната касационна жалба съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че производството по чл.524 ГПК, представлява налагане на обезпечителна мярка по см. на чл.397, ал.1, т.3, предложение последно ГПК. Поради това и на основание точка единствена от тълкувателно решение по т.д. №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, актовете по обезпечителните производства не подлежат на касационен контрол. Определението е правилно. Определението на Сливенския окръжен съд е постановено по реда на чл.524 ГПК. Съгласно тази разпоредба съдът, ако намери, че претенцията на третото лице с оглед на представените доказателства е вероятно основателна, постановява да се спре въводът, като обезпечителна мярка на бъдещия иск на третото лице, за чието предявяване съдът му дава седмичен срок. Ако в този срок искът не бъде предявен, по искане на взискателя спирането се отменя. Съгласно чл.396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба. Обжалваното въззивно определение, с което е отменено определението на първоинстанционния съд и е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнителното производство не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, съгласно ТР № 1 от 21.07.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС. С разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК са посочени определенията подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като има привременен, несамостоятелен характер, от което следва че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. В случая въззивният съд се е произнесъл по частната жалба на Т. С. срещу определението, с което е уважена молба на А. за спиране на въвода във владение по изпълнителното дело, като е отменил същото и е оставил без уважение молбата. Правилността на първоинстанционното определение е проверена от въззивният съд и с това е изчерпан редът за обжалване. Определението на въззивния съд е окончателно и с него е приключило двуинстанционното съдебно производство. Ето защо, правилно съставът на ІV г.о. на ВКС е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба и обжалваното определение ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.