Определение № 3939 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, срещу Протоколно определение от 23.09.2025 г., постановено по адм. д. № 1314/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като твърди, че производството пред първоинстанционния съд, в рамките на което е постановено обжалваното определение, е по жалба срещу административен акт, различен от този, предмет на оспорване по адм.д. № 2991/2024г. на АС – Варна. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата му по същество. Ответникът – директора на РЗОК - Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АС Варна по адм.д. № 1314/2025г. е образувано по жалба на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна срещу Писмена покана № РД-11-647/5/23.05.2025г. на директора на РЗОК – Варна, а предмет на разглеждане по адм.д. № 2991/2024г. на АС – Варна е жалбата на същия жалбоподател срещу Писмена покана № РД-11-1879/7/18.11.2024г., издадена от същия административен орган. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, на основание чл. 159, т. 7 АПК, жалбата на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД против т.2 от Писмена покана № РД-11-647/5/23.05.2025г на директора на РЗОК – Варна, с която лечебното заведение е поканено да възстанови доброволно неоснователно получена сума в размер на 500,96 лв. по ИЗ №81032/08/2024г. и е прекратено производството по адм. д. № 1314/2025 г. по описа на АС-Варна в тази част. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че „от представените от жалбоподателя доказателства се установява, че второто ИЗ от м.8.2024 г. е било включено в предходна писмена покана за възстановяване на суми от 18.11.2024 г. и по повод оспорването на същата е било образувано адм. дело № 2991/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, като същото е приключило с решение от 01.04.2025 г., с което поканата е отменена изцяло, вкл. и относно ИЗ № 81032/08.2024 г.“ При тези данни съдът е приел, че „в случая по отношение на жалбата против писмената покана по т.2 от същата относно ИЗ № 81032/08.2024 г. е налице основанието по чл.159 т.7 от АПК, т.е. наличие на предходно образувано в същия съд производство със същия предмет – оспорване на писмена покана, с предмет същото ИЗ № 81032/08.2024 г., по което вече е налице съдебно произнасяне на първоинстанционния съд“, поради което „жалбата на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД против т.2 от настоящата писмена покана се явява процесуално недопустима, и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено“. Определението е неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е анализирал и установил релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което необосновано е приел наличието на хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК. Съгласно визираната разпоредба, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. В случая административният съд е приел наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, което е процесуална пречка за повторно съдебно производство. Образуваното в АС-Варна адм. д. № 2991/2024г. /приключило с Решение № 3683/01.04.2025г. с позитивен за жалбоподателя изход/ обаче, е със същите страни, но с различен предмет – оспорване на Писмена покана № РД-11-1879/7/18.11.2024г., издадена от същия административен орган. Макар и в последната, в частта по т.2 да е определена за възстановяване платената сума във връзка с констатирано нарушение на НРД по отчитане на дейността по КП № 265.1 при хоспитализацията на ЗОЛ със същото ИЗ № 81032/08/2024, не е налице идентичност на предмета на спора по двете посочени административни дела. Именно защото с Писмената покана № РД-11-647/5/23.05.2025г. на директора на РЗОК Варна – предмет на жалбата по адм.д. № 1314/2025г. на АС Варна, е поискано възстановяване на платената сума за същия медицински случай, с идентични фактически и правни основания, жалбоподателят е оспорил действителността, респективно законосъобразността на втория издаден административен /санкционен по своя характер/ акт, позовавайки се на противоречие с чл. 27 ал.2 т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е прекратил делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК, при липса на законовите предпоставки за нейното приложение. При наличие на две жалби, подадени до АС-Варна, срещу различни административни актове /двете писмени покани/, оспорващият неправилно е бил лишен от съдебна защита по жалбата му срещу втората по дата на издаване покана, като обратното категорично засяга правото му на достъп до правосъдие. При наличие на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки, АС Варна дължи произнасяне по същество, като гаранция за ефективна съдебна защита. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира постановеното определение на първоинстанционния административен съд за неправилно и следва да го отмени и върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение