Решение № 351 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 229/2011 г.

Решение № 351 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 229/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. С. Б. срещу решение № 378 от 16.11.2010 г. по гр. дело № 998/2010 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което след отмяна на решение от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1207/2010 г. на ВтРС, уволнението на ищеца Г. С. Б. е прието за законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Отхвърлени са исковете на касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно ответникът работодател се е оказал освободен от задължението да докаже основанието, на което е прекратил трудовото правоотношение, а съдът неправилно е подменил и преценял основание, различно от посоченото в заповедта. По което и от коментираните в спора основания да се прецени уволнението - чл. 238, ал. 1, т. 5 или т. 6 от КТ, то е незаконосъобразно Съображения са развити в жалбата от адв. С. Б. Ответникът по жалбата [фирма] не е заявил отговор. С определение № 828 от 24.06.2011 г. на ВКС, III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса за несъответствието на изтъкнатите фактически и посочените правни основания в заповедта за уволнение и как следва да бъдат първите мотивирани, в тази връзка за фактическите признаци на съставите в чл. 238, ал. 1, т. 5 или т. 6 от КТ и задължението на съда да се съобразява със заявеното от ответника относно правно основание, на което е уволнил работника, в спора по законосъобразността на уволнението. По изведения въпрос, в досегашната си практика Върховен касационен съд принципно е подчертавал, че само в рамките на изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя, се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и дали то е изтъкнато надлежно при уволнението. Тази практика е обобщена в решение № 99/2011 г. по гр. д. 380/2009 г. IV г. о по реда на чл. 290 от ГПК. Великотърновски окръжен съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС като е приел, че при квалификация в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, привързана към изтъкнато фактическо основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ "липса на качества за ефективно изпълнение на работата" посочено преди това в предизвестие до работника, съдът може да направи извод за правомерно изтъкнато безвиновно основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвид доказателствата по делото, че от Б. са били изискани документи за образование и квалификация, които последният не е представил в срок. Вместо от фактическото основание, посочено в предизвестието (и заповедта), да изведе квалификацията на основанието за прекратяване, въззивният съд е възприел обратен подход - от посочената квалификация е направил извод, че са посочени фактите. Същите не са били посочени, нито по основанието на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, нито по това на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а работодателят е изтъкнал фактите в процеса. В противоречие с константната практика на ВКС, както и с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения № 346 по гр. д. № 468/2009 IV г. о и реш. № 616 от 2.11.2010 г. д. № 1042/2009 IV г. о е становището на въззивния съд, че е без значение изтъкването на фактическо основание за уволнението в заповедта или предхождащото предизвестие до работника, тъй като безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ смислено обемало и това по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Вместо да прецени законосъобразно ли работодателят е упражнил право си в рамките на заявеното при уволнението и поддържано в спора основание, което в случая не може да бъде различно от заявеното с предизвестието, въззивният неправилно е приравнил различни по фактически признаци основания за безвиновно прекратяване на трудовия договор, без да държи сметка кое от тях определя спорния предмет. Съдилищата следва да съобразяват насоките по тълкуване и прилагане на закона, дадени в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. Решаващ за изхода на трудовия спор в настоящия случай е въпросът за различните последици, които следват от липса или несъответно посочване на фактическо основание на уволнението от страна на работодателя към момента на упражняване на правото му и от друга страна липса или несъответно посочване на правна квалификация спрямо изтъкнатото основание. Въззивният съд в случая е приравнил тези последици, което е неправилно и противоположно на даденото с практиката на ВКС разрешение. Разгледана по същество, касационната жалба на Г. С. Б. е основателна. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност и необоснованост на решението поради игнориране на факта, че по единственото фактическо твърдение на работодателя "К." в отправено предизвестие № 2/23.12.2009 г., връчено на ищеца на 29.12.2009 г. относно освобождаване от заеманата длъжност "електромонтьор, ел. апаратура", отразено и в заповедта за уволнение като "липса на качества за ефективно изпълнение на работата", не са изтъкнати или установявани никакви конкретни признаци кои именно качества липсват, няма и мотиви, очертаващи конкретни обстоятелства. Твърденията на работодателя в процеса сочат на друго основание, а именно че работникът не притежава необходимото образование или квалификация да изпълнява работата, щом не е представил изискан от ръководството документ. Безпредметно е да се изследва дали същото е доказано за случай, при който ръководството на работодателя, по повод проверка по документи, изисква от работника да удостоверява предпоставки, относими към условията за постъпването му на работа по вече съществуващо между страните трудово правоотношение. От съдържанието на предизвестието и заповедта, а и от фактите по делото, следва единствено извод за липса на законоустановеност по отношение на посоченото безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор "липса на качества", следва и извод, че при така оспореното уволнение е накърнено правото на работника да знае основанието за освобождаването си от работа. Щом не е било съдържателно посочено от работодателя при упражняване на правото му на прекратяване в предизвестието, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ няма как да бъде изтъквано и установявано, а още по-малко подменяно в хода на съдебното разглеждане на трудовия спор. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, посочено в предизвестието, работодателят не е установил по същество. Въззивното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго от настоящата инстанция, с което предявените от Г. С. Б. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ бъдат уважени. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ въззивният съд се е произнесъл в частта, в която първоинстанционното решение е обжалвано от ответника, до размера на сумата 1692,12 лв, за времето от 29.01.2010 г. до 21.06.2010 г. Отхвърлянето на иска за обезщетение поради оставане без работа в обжалваното въззивно решение е обусловено от изхода на спора по законосъобразността на уволнението, в тази част решението на въззивния съд следва да бъде отменено. Безспорно и видно от представеното копие от трудова книжка, ищецът не е постъпвал на друга работа за исковия период. Видно от безспорни по съдържание писмени доказателства (разплащателна ведомост), като база за определяне на обезщетението по размер съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ следва да се има предвид полученото брутно трудово възнаграждение за м. ХII.2009 г. в размер на 355,55 лева, или за времето от 29.01.2010 г. до 21.06.2010 г. искът е основателен и доказан в размер на сумата 1692,12 лв. Вземането е лихвоносно при законните последици, т.е. дължи се лихва от завеждане на исковата молба. В частта, с която по иска за обезщетение до пълния му размер от 2352 лв. и за времето след 21.06.2010 г. е прието преждевременно предявяване и производството е прекратено с решение от 21.06.2010 г. по гр. д. 1207/2010 г. на ВТРС, спорът не подлежи на разглеждане пред настоящата инстанция, тъй като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси общо 167 лева, от които ищецът е освободен. Ищецът, настоящ касатор, е внесъл държавната такса във връзка с касационното обжалване, макар да е освободен. Поради това ответникът следва да заплати тези разноски на него, а не на бюджета. Други разноски касаторът не е установил. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.