Определение № 60245 от 02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инвестбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от адв. Й. Д., против определение № 174 от 18 февруари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Добрич, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по същото въззивно дело, в частта за разноските. Касационният съд в настоящия си състав констатира, че срещу въззивното решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по същото въззивно дело по описа на окръжния съд в гр. Добрич, са подадени касационни жалби от Г. А. С., представлявана от адв. О. Б., и от М. Х. С., представляван от адв. В. В., по които е образувано гр.д. № 1841 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационните жалби, не се налага отделното разглеждане на частната жалба от касационните жалби срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК съдът