Определение № 50717 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 826/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. против решение № 1847 от 8.12.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2520 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1463 от 18.3.2020 г. по гр. д. № 14759 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Й. против „Енерго-Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 11 864,51 лв., представляваща потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за обект, находящ се на адрес: [населено място], [община], област Варна, с абонатен № 2100802028.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

2. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя и за какъв период при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електроенергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. при действието и след отпадане на действието на чл.48, чл.49 и чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ?

„Енерго-Про Продажби“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 2 124 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 27.09.2017 г. служители на „Енерго-про Продажби“ АД са извършили проверка на електромера на потребителя на електрическа енергия М. Й., демонтирали са го и са го предали за метрологична експертиза на ГД „Мерки и измервателни уреди“ при РО-Русе. Експертизата е констатирала, че има потребена и невизуализирана на дисплея електроенергия, поради което дружеството е поискало от потребителя да заплати нейната стойност от 11 864,51 лв. за период от една година преди проверката-28.09.2017 г. до 27.09.2017 г., издавайки съответната фактура. На свой ред М. Й. е предявил иск срещу дружеството, с който е поискал да се установи недължимостта на тази сума. Варненският районен съд е уважил иска по съображения, че с решение на Върховния административен съд са отменени Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на чл.48, чл.49 и чл.50 и на практика липсва нормативна уредба, която да регламентира корекцията на сметките за потребена електроенергия. Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, но с решение №60196 от 5.10.2021 г. по гр. д. № 286 по описа за 2021 г. на IV ГО на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на експертиза, която да се изготви от вещо-лице-софтуерен специалист с цел изясняване на делото от фактическа страна. Приетата при повторното разглеждане експертиза е констатирала, че върху електромера е осъществено софтуерно въздействие, в резултат на което част от изразходваната електроенергия преминава през скрития невизуализиран регистър. Въз основа на тази експертиза и на обстоятелството, че електромерът е бил монтиран като нов на обекта с нулеви показатели на тарифите, Варненският окръжен съд е приел, че електроенергията, отчетена в скрития регистър, реално е потребена, но не е заплатена. В този случай са приложими общите правила на покупко-продажбата, по-конкретно разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, поради което ищецът дължи цената на тази енергия. При липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането съдебната процедура е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго за отхвърляне на предявения иск.

Решаващите мотиви на въззивния съд не са в противоречие със съдържащите се в решението констатации относно отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ, както твърди касаторът. Напротив-изложени са ясни съображения защо тази отмяна и липсата на процедура по корекция на сметките при погрешно отчитане на потребената енергия не са пречки спорът да се разреши въз основа на общите разпоредби на ЗЗД. Варненският окръжен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, поради което разрешението на първия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС.

За да обоснове необходимостта от допускане на касационно обжалване по втория въпрос, касаторът се е позовал на противоречива практика на съдилищата и на значението на този въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според касатора без специална уредба корекция на сметките на потребителите не може да се извършва. Настоящата инстанция констатира, че противоречивата практика на съдилищата е била отстранена с поредица от решения на ВКС, които са цитирани както в отменителното решение на ВКС, така и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд. Според тази практика съдебната процедура гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. При неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи/решения №150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., решение № 119 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4124/2019 г. на III ГО и много други/. Решението на Варненския окръжен съд съответства на тази практика, поради което по втория въпрос също не може да се допусне касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД 2 124 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение