Определение № 774 от 15.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2596/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение № 525 от 12.09.2017 по в.т.д. №332/17 г. на Варненски апелативен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено,постановеното по същото дело определение за прекратяване на въззивното производство по жалба на [фирма]- [населено място], в частта за разноските, като по възражение за прекомерност на адв. възнаграждение в размер на 2500 лева на процесуалния представител на въззиваемата страна [фирма]- [населено място], в полза на последния е присъдена сумата от 1600 лева-адв.възнаграждение и 5 лева-д.т. за издадено съд.уд-е. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответната страна [фирма]- [населено място] изпраща писмен отговор, в който се поддържа, че в случая минималният размер, до който следва да се намали адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, съгласно чл.78 ал.5 ГПК следва да се определи по чл.9 ал.1, а не съобразно чл.7 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1693,81 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, решаващият състав се е позовал погрешно на това, че обжалваемият интерес по въззивната жалба от страна на [фирма]- [населено място], производството по която е прекратено, възлиза в размер на 29 501,12 лева, при положение, че се е обжалвало първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на насрещния иск на [фирма] с цена на последния в размер на 57 613,88 лева. При това положение, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна, изчислен на база чл.9 ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 1693,81 лева. Приложима е тази разпоредба, а не на чл.7 т.2 от цитираната наредба, тъй като процесуалните действия на процесуалния представител на въззиваемата страна [фирма]- [населено място] в конкретния процес се изразяват само в представяне на отговор на въззивната жалба. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят в полза на частния жалбоподател разноски пред въззивния съд в общ размер на 1698,81 лева/ 1693,81 лева-адв.възнаграждение в мин.размер по чл.9 ал.1 от цит. наредба и 5 лева-платена д.т. за съд. уд-е/ Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение