Определение № 60193 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 175/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на М. Д. М. за допълване на определението по делото, като и се присъдят 830 лв. разноски по насрещната касационна жалба, тъй като тази жалба е оставена без разглеждане. М. Я. Е. счита, че молбата е неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 355 от 5.5.2021 г. по настоящото дело съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 58 от 28.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 412 по описа за 2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 711 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 2058 по описа за 2018 г. на Шуменския районен за отхвърляне на предявения от М. Я. Е. срещу К. В. З. и М. Д. М. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност спрямо ищцата на договор за доброволна делба от 01.06.2017 г., № 73, том 3, вх. № 3248 на СП – Шумен на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с идентификатор 83510.668.169.1.1, като вместо това е обявена относителната недействителност на този договор. Подадената от М. Я. Е. насрещна касационна жалба срещу решение № 58 от 28.02.2020 г. по в. гр. д. № 412/2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Шуменския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване за относително недействителен спрямо ищцата на договор за доброволна делба от 01.06.2017 г. на СП – Шумен на магазин в [населено място] с идентификатор 83510.667.238.10.48. е оставена без разглеждане на основание чл.287, ал.4 от ГПК. При това развитие на касационното производство процесуалният резултат от недопускането до разглеждане на касационната жалба на молителката М. Д. М. е влизане в сила на решението на въззивния съд в частта, в която искът с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу нея е уважен/чл.296, т.3 от ГПК/. Само този иск е бил предмет на касационното производство, а по него тя е ответник, срещу когото искът е уважен. Ето защо на основание чл.78, ал.1 от ГПК тя дължи разноски на другата страна, а не обратното. Другият иск по чл.135 от ЗЗД, чието отхвърляне е потвърдено от въззивния съд, не е станал предмет на касационното производство. За разлика от касационната жалба насрещната касационна жалба е част от отговора на исковата молба и в този смисъл не е самостоятелен предмет на касационното производство, а е евентуално защитно средство, което влиза в действие само при настъпване на вътрешнопроцесуалното условие първоначалната касационна жалба да се разгледа. Когато това условие не се е сбъднало, разноските се определят единствено въз основа на изхода на спора, който е бил предмет на първоначалната касационна жалба. Затова на М. Я. Е. не се дължат разноски за отговора на насрещната касационна жалба, която е била оставена без разглеждане на основание чл.287, ал.4 от ГПК. По тези съображения съдът приема, че молбата на М. Д. М. за изменение на определението по делото, като и се присъдят 830 лв. разноски за отговора на насрещната касационна жалба, е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение