Определение № 11727 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2025 г.

ВАСШесто отделение19.11.2025 г.докладчик Бойка Табакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3053 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 698/2025 г. на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], [вход] да заплати на Агенция по заетостта сумата 80 (осемдесет) лв за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД гр. Велико Търново, чрез процесуалния представител адв. М. Мартинов, срещу определение № 3053 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 698/2025 г. на Административен съд – Велико Търново. Частният жалбоподател счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за отмяна на съдебния акт, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт М. Колева изразява становище за недопустимост, неоснователност и незаконосъобразност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу претенцията на частния жалбоподател за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по подадена от „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД жалба срещу електронно писмо изх. зх. № 11006-04-001#16 / 07.08.2025г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Велико Търново относно заявка за разкриване на работни места по Национална програма „Помощ за пенсиониране“. С оглед дадени указания за уточняване предмета на оспорване частният жалбоподател е посочил, че оспорва именно електронно писмо изх. № 11006-04-001#16 / 07.08.2025г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велико Търново и иска да бъде отменено. С оспореното определение № 3053 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 698/2025 г. на Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД против цитираното електронно писмо на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е подало в Бюрото по труда – Велико Търново молба за кандидатстване за 2 работни места за длъжността „отчетник“ по Национална програма „Помощ за пенсиониране“. С писмо от 10.07.2025г. дружеството е уведомено, че е одобрено за участие по програмата. С писмо от 04.08.2025г. дружеството уведомява за одобрените лица. С процесното писмо изх. № 11006-04-001#16/ 07.08.2025г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велико Търново дружеството е уведомено за отказ на едно от одобрените лица да започне работа и е приложен административен договор за едно работно място за подпис. Между частния жалбоподател и Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велико Търново е подписан Административен договор № 11006-04-01-001#19 / 08.08.2025г. за едно работно място по национална програма „Помощ за пенсиониране“. От правна страна съдът е посочил, че писмото има единствено уведомителен характер. Според съда то е част от предварителната документация, разменяна между страните преди сключване на административния договор, който не се оспорва. С оглед на това приема, че писмото не подлежи на самостоятелно обжалване както поради липсата на характеристиките на индивидуален административен акт, така и по силата на разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Определението е правилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че определението не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изискал от административния орган прилагане по делото на административната преписка в цялост в съответствие с чл. 152, ал. 4 от АПК. Твърдението на частния жалбоподател за необходимост от представяне на доказателства за отказа на одобреното лице да започне работа е неоснователно. Причината за отказа е ирелевантна за преценката за допустимост на оспорването на изх. № 11006-04-001#16/ 07.08.2025г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Велико Търново. Обосновани със съдържанието на писмото са изводите на административния съд, че то няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него нито се създават права и нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на права и законните интереси на граждани и организации. Правилно е прието от решаващия съдебен състав, че писмото с уведомителен характер е част от процедурата по сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по силата на чл.27, ал.4 от ЗУСЕФСУ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Цитираното в частна жалба определение № 3053/2025г по адм. д.№ 698/ 2025г по описа на ВАС се отнася за друга фактическа обстановка, при обжалване на две електронни писма и различно процедиране от първоинстанционния съд, поради което не може да обоснове идентичен краен правен резултат за настоящия спор. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. При този изход на спора в полза на Агенция по заетостта (юридическото лице, в чийто състав е органът, издал оспорения акт) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80лв по чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.236 от АПК. Разноски за първата инстанция са недължими доколкото искането е направено несвоевременно. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение

Цитирани разпоредби

11