Решение № 4749 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на [заличен текст], чрез процесуален представител, против решение № 30890 от 22.09.2025 г., постановено по адм. д. № 11564/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена Заповед № РД-10-176/05.11.2024 г. на директора на [заличен текст]. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) производството е проведено без да е конституирана като страна дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ - Лозенец. Счита, че съдът е допуснал постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, като не е изслушал малолетния жалбоподател. Твърди, че съдът достигнал до необоснован и неподкрепен от доказателствата извод за липса на осъществена в училището работа за въздействие върху вътрешната мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение. Излага съображения в подкрепа на доводите си, че съдът не е извършил анализ на всички приобщени доказателства поотделно, както и в съвкупност. Счита, че от представените с административната преписка два доклада - № УВД-16-180/09.10.2024 г. и № УВД-16-253/18.10.2024 г. недвусмислено се установява, че мерки за подкрепа са били предприемани. Иска обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, алтернативно да бъде решено по същество. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – А. В. Г., действаща като законен представител на А. В. С., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледа на по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № РД-10-176/05.11.2024 г. на директора на [заличен текст], град София, с която на основание чл. 259, ал. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от Закона за училищното и предучилищното образованиe (ЗПУО) и чл. 31, ал. 1, т.3 и т. 22 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище“ на А. В. С., ученик от [клас] клас през учебната [година]. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправните норми и не съответства на целта на закона за интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик съобразно с възрастта, потребностите, способностите и интересите му, формулирана в чл. 5 ЗПУО. Първоинстанционният съд приема, че от събраните доказателства не се установява дали и какви механизми за преодоляване на проблемното поведение на ученика А. са били предприети преди налагане на санкцията, поради което е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съгласно чл. 199, ал. 1 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на пробемното поведение на учениците могат да се налагат следните санкции: 1. забележка; 2. преместване в друга паралелка в същото училище; 3. предупреждение за преместване в друго училище; 4. преместване в друго училище; 5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. Законодателят е отчел нивото на психологическа и физическа зрялост, както и факта, че в процеса на обучение в институция от системата на училищното образование учениците се изграждат като личности, формират ценностната си система и характер и се себеосъзнават, поради което е предвидил първо законовата възможност за въздействие върху поведението им чрез различни механизми с цел осъзнаване на противоправността на поведението им и евентуалните последици. Поради това законът предвижда първо да бъдат изчерпани механизмите за въздействие върху ученика с цел поправяне на негово поведение и предотвратяване на бъдещи подобни прояви. Едва след като се изчерпят предприетите механизми и същите не дадат положителен резултат, изразяващ се в промяна на поведението и осъзнаване на извършеното за конкретен ученик, в този случай следва да се премине към налагане на санкция. Санкциите следва да се налагат като крайна мярка и налагането им не следва да е самоцел с оглед негативното въздействие върху детската психика. Функцията на останалите участници в образователния процес е да подпомагат и насочват в правилната посока развитието с необходимата за това особена грижа в духа на заложените в ЗПУО принципи и цели на предучилищното и училищното образование. В разпоредбата на чл. 204 ЗПУО подробно е регламентирана процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от същия закон. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. В настоящият случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си проведената процедура по налагане на санкцията, като правилно е приел, че същата не е спазена. В производствата по налагане на санкции на ученици по реда на ЗПУО задължението за предварително прилагане и доказване на мерки за подкрепа и въздействие върху поведението на ученика, съгласно чл. 204, ал. 3 ЗПУО и относимите разпоредби на Наредбата за приобщаващото образование, представлява съществена предпоставка за законосъобразност на санкционния акт, доколкото гарантира постигане целите на закона и прилагане на санкцията като крайна мярка. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява предприемането на относими и ефективни действия за преодоляване на проблемното поведение на ученика преди налагане на санкцията, нито извършване на изискуемата по чл. 201, ал. 2 ЗПУО преценка за съразмерност на наложената мярка. При тези данни законосъобразно е прието, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, което обуславя неговата отмяна. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил доказателствения материал. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните към спора факти. Разпределил е коректно доказателствената тежест между страните, събрал е и е обсъдил всички относими към спора доказателства. Ясно и логически последователно е изложил фактическите си установявания, като същите са правилни. При правилно установени факти е достигнал и до верни правни изводи, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Обсъдени са всички писмени и гласни доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, за да се установят фактическите обстоятелства, изложени от административния орган при налагането на санкцията. Поради това са неоснователни твърденията на касатора за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на дирекция „Социално подпомагане“. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. задължението за уведомяване е възложено алтернативно на съда или на административния орган, като целта на разпоредбата е да се гарантира участието на органа по закрила на детето при засягане на негови права и интереси. В конкретния случай дирекция „Социално подпомагане“ е била уведомена в административната фаза на производството, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на цитираната разпоредба, още по-малко такова, което да обоснове незаконосъобразност на съдебния акт. Независимо от това, дори да се приеме, че в съдебната фаза не е осъществено самостоятелно уведомяване, това обстоятелство не съставлява съществено процесуално нарушение. Не се установява липсата на участие на дирекция „Социално подпомагане“ да е довела до неизясняване на релевантни факти или до накърняване на правата и интересите на детето, като фактическата обстановка е изяснена въз основа на събраните по делото доказателства. Правилен и обоснован е изводът на АССГ, че в заповедта липсват доказателства относно предприетите мерки за въздействие върху мотивацията на ученика, както и относно постигнатите резултати от тях. Препращането към протокола от заседание на педагогическия съвет се отнася единствено до направеното предложение за налагане на санкция. В съдържанието на същия протокол не се установява обсъждане на предприети възпитателни мерки и тяхната ефективност с оглед постигане на превъзпитателен ефект преди налагането на санкцията. Формалното посочване на извършени действия не намира опора в събрания по делото доказателствен материал и не е достатъчно, за да се приеме, че преди налагането на санкцията са били изчерпани всички възможни механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, в доказан по делото размер – 200 (двеста) евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 21.01.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение