Определение № 2341 от 07.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 852/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 260001/24.01.2025 г., с което Апелативен съд – Варна е оставил без разглеждане девет молби на Н. М. Н., наименувани „заявления“, с искания за допълване на въззивното решение № 260002/10.12.2024 г. по гр.д. № 625/2019 г. Определението се обжалва от Н. Н. с доводи, че е незаконосъобразно. От ответниците М. С. В. и Прокуратурата на Република България, ответници и по частната жалба, не са постъпили отговори. Настоящият състав намира, че с деветте молби, описани в обжалваното определение, въззивникът Н. Н./ищец по отхвърлените и с въззивното решение искове/сега жалбоподател, е поискал въззивният съд да допълни своето решение, а всяка от молбите е обосновал с оплаквания, че е неправилно. Правилна е преценката, че по реда и условията в чл. 250 ГПК съдът има правомощие да допълни своето решение, ако е непълно, а не проверява дали е правилно, респ. да поправи този порок, дори да е налице. При тези мотиви, съдът