Определение № 3872 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2025 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Л. М. Т., чрез адв. Георгиев срещу разпореждане № 1188/11.02.2025 година на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС) по адм.д. № 1297/2025 година, с което е оставена без разглеждане жалба му, съдържаща искане Българската народна банка (БНБ) да забрани всички възрастови дискриминационни практики, ползвани от лицензираните в Република България банки, без какъвто и да е финансов и стопански смисъл, и производството по делото е прекратено.

Релевира възражения за неправилност. Твърди, че дадените от съда указания с разпореждане от 21.01.2025 на председателя на Седмо отделение на ВАС по жалба с входящ номер № 14214 от 25.09.2024 година по описа на ВАС са изпълнени в указания от съда срок. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Българската народна банка в представен по делото писмен отговор, чрез главен юрист Драгинова и юрк. Пирков, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд намира същата за подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес.

По същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по адм.д. № 1297/2025 година по описа на ВАС е образувано по жалба с входящ номер № 14214 от 25.09.2024 година на Л. М. Т., съдържаща искане Българската народна банка (БНБ) да забрани всички възрастови дискриминационни практики, ползвани от лицензираните в Република България банки, без какъвто и да е финансов и стопански смисъл.

При извършената проверка на редовността на подадената жалба председателят на Седмо отделение на ВАС е констатирал, че същата не отговаря на изискванията за съдържание и приложения съгласно чл.150, ал.1, т.8 и чл.151, т.3 от АПК: 1) Жалбата не е в оригинал. По преписката е приложено нейно копие. 2) Не е платена дължимата по силата на т.2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на 10,00 лева.

С разпореждане от 22.01.2025 година на председателя на Седмо отделение на основание чл.158, ал. 1 от АПК, жалба е оставена без движение с указания в 7-дневен срок, считано от уведомяването, оспорващият да отстрани констатираните нередовности, с изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, жалбата му ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство ще бъде прекратено. Съобщението, съдържащо указанията на съда, е редовно връчено на страната на 23.01.2025 година - лист 17 от делото.

В определения преклузивен срок, пропуските в сезиращия акт по отношение изискванията за форма не са били отстранени, поради което с разпореждане № 1188/11.02.2025 година, председателят на Седмо отделение на ВАС е прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

Правилни са изводите на председателя на Седмо отделение на ВАС, че съгласно изискванията на чл.150, ал.1, т.8 АПК жалбата се подава в писмена форма и трябва да съдържа подпис на лицето, което я подава. Същата следва или да бъде подадена в оригинал с поставен саморъчен подпис на лицето или по електронен път, под формата на електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис. Поставеното законово изискване е условие за редовност на оспорването, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда, изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид неотстраняването на пропуските в жалбата в действителност е налице ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното производство.

Възраженията на частния жалбоподател са неоснователни:

1. Първоначално подадената жалба с входящ номер № 14214 от 25.09.2024 година, не е представена в оригинал (л. 6 и л.7 от делото).

2. Подадената на 23.01.2025 година жалба по електронен път (л. 18-21 от делото), не е изготвена под формата на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) във връзка с чл.2, ал.1 от с.з. Съгласно посочените разпоредби писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, което представлява словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. В случая жалбоподателят не е представил електронен документ отговарящ на законовите изисквания за форма, доколкото с електронен подпис е подписан електронен образ (препис) на подадената първоначално пред съда на хартиен носител жалба.

3. Подадената на 24.01.2025 година на хартиен носител в деловодството на съда жалба (л. 27-29 от делото), представлява копие на подписания с електронен подпис сезиращ документ, заверен с гриф „Вярно с оригинала“.

В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл.60, ал.5, вр. чл. 144 АПК е изтекъл на 30.01.2025 година (четвъртък, присъствен ден), жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда. Представените пред съда документи не изпълняват законовите изисквания досежно формата на сезиращия съда акт, а именно жалбата да бъде подадена в оригинал с поставен саморъчен подпис на лицето или по електронен път, под формата на електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис.

Непредставянето в срок на жалбата, приведена в съответствие с изискванията за форма по чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК е порок обосноваващ нейната нередовност. С оглед изложеното, обоснован е изводът на съда за наличие на абсолютна процесуална пречка за развитие на съдебното производство, поради неизпълнение на дадените задължителни указания в законоустановения преклузивен срок.

Предвид неоснователността на частната жалба, разпореждане № 1188/11.02.2025 година на председателя на Седмо отделение на ВАС по адм.д. № 1297/2025 година следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд.