Решение № 3697 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2014 г.

Решение № 3697 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Магдалена Никева Асенова, чрез пълномощника й адв. Антонов, против решение № 726/25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3520/13 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 171300518/27.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 490/9.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че: процесният РА е издаден от компетентен орган; при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; налице са били основания за извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото като е получила парични преводи от чуждестранни физически лица през 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., жалбоподателката не е подала годишни данъчни декларации за получените доходи, които така е укрила. Съдът законосъобразно е приел, че в тежест на ревизираното лице е доказването на данъчна основа за облагане, различна от определената от органите по приходите, съответно за негова сметка са последиците от това недоказване. Още повече, че в разглеждания случай, Асенова не е оспорила размера на установените с РА допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за всеки от процесните периоди, поради което съдът обосновано е съобразил, че тя не оспорва получаването на паричните средства така, както са установени в РА, нито техните размери, датите на преводите, респективно получаването на сумите, страните на произход и наредителите. Неоснователно е оплакването за липса на основание за извършване на ревизията по посочения особен ред, защото, както е приел административният съд, жалбоподателката е получила доходи за процесните години, които е укрила, защото не ги е декларирала. На последно място, няма основание да се приеме, че данъчните основи за облагане са определени неправилно. Вярно е, че органите по приходите не са свободни да определят основата за облагане и при особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, а трябва да се стремят към максимално близка до действителната такава. В конкретния случай такава разлика не се и твърди, доколкото определеният с РА размер на задълженията изобщо не се оспорва от Асенова. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение