Определение № 62 от 30.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 467/2020 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧД № 2239/2020г., по описа на Софийски градски съд по изпратено нему дело от Софийски апелативен съд, съдържащо молба за правна помощ от Виенски областен съд за разпит на двама свидетели чрез видеоконференция. С разпореждане № 2697/30.06.2020г. по делото съдията-докладчик е приел, че не е приложим чл.139, ал.9 от НПК, а нормата на чл.474, ал.3 от НПК, доколкото процедурата засягала искане на орган на друга държава, членка на ЕС за разпит на свидетел. Поради това е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност с изпратилия делото Софийски апелативен съд. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.9, ал.1, т.2 от Закона за европейската заповед за разследване, като този закон се явява специален при извършване на тази процедура. Съставът на ВКС счете, че не са налице основания за промяна на подсъдността, тъй като нормата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗЕЗР изрично урежда въпроса за това, кой е компетентния орган по признаване на издадената заповед за разследване,а също така изрично е посочено, че този орган е и компетентен да извърши исканото действие по разследването. Посочено е недвусмислено, че това е съответния окръжен съд,в чийто район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие. В случая това е Софийски градски съд, който неправилно се е позовал на нормата на чл.474, ал.3 от НПК, без да съобрази законодателната промяна, обнародвана в ДВ, бр.16-ти от 20.02.18 година. Това налага молбата да бъде разгледана от Софийски градски съд, който се явява законово компетентен по смисъла на посочената разпоредба. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1-ва от НПК, ВКС, I НО,