Решение № 218 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. С. Чечов, срещу решение 14390/26.04.2025 г., постановено по адм. дело № 12134/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 11664/08.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът – Председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника юрк. Хичовски, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е било решение № 11664/08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. А., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производство е започнало по молба за международна закрила с вх. вх. № ОК-13-1486/08.08.2024г. на РПЦ – София, подадена от лицето – непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание: [вероизповедание], неженен. Личните му данни първоначално са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В хода на производството чужденецът е представил фотокопие на семейна книжка, издадена от Сирия. В административното производство чужденецът е представляван от адв. С. Чечов, определен за негов представител от Председателя на националното бюро за правна помощ на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП, с Решение № 1698 от 12.08.2024г. На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, с писмо № 15939/09.08.2024г. е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“-Красно село за подадената молба за международна закрила от непридружения непълнолетен чужденец, като е определен социален работник, който да присъства на изслушването на непридружения непълнолетен чужденец по време на административното производство за предоставяне на международна закрила. Представен е доклад от Агенция за социално подпомагане с изх. № СГ/Д –С – КС/889 – 002/29.10.2024 г., изготвен от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село. С жалбоподателя в хода на административното производство е проведено интервю на 15.10.2024г., в присъствието на назначения му представител по чл. 25 ЗУБ, преводач от/на арабски език. На проведено интервю оспорващият посочва, че е напуснал Сирия приблизително на 25.05.2024г. и е преминал нелегално в Турция заедно с неговите родители, с двама негови братя и с една сестра. В Турция чужденецът е останал за период от осем или девет дни в [населено място], след което заедно с големия си брат М., на [възраст], е преминал нелегално на българска територия. Сирийският гражданин добавя, че на турска територия живее неговия дядо по майчина линия. Същият живее в Гази Антап, заедно със сина си от втори брак, като е в страната от повече от пет години и пребивава легално. Твърди, че се е предал сам, използвайки услугите на адвокат. Сирийският гражданин посочва още, че родителите му и останалите членове на семейството му са останали в селото в Турция. На въпрос дали и докога близките му ще останат в Турция, сирийският гражданин дава отговор, че това зависи от това кога ще извърши процедурата по събиране на семейство. Чужденецът посочва, че решението той да напусне Сирия е било взето от всички, тъй като искат да осигурят бъдещето си. Заявява, че на територията на Федерална република Германия пребивават легално негови близки. Молителят изрично желае процедурата му да се разглежда в България, като заявява, че иска да остане тук за да може да се събере със семейството му. Молителят посочва, че той е с етнически произход – [етническа принадлежност] и е [вероизповедание] по религия. Молителят изрично посочва, че не е имал проблеми в Сирия или в друга държава във връзка с етноса и религията му. Молителят разказва, че в Сирия е роден в гр. Дамаск, но преди да навърши едногодишна възраст е заживял в гр. Рас Алайн, обл. Хасака. В страната си по произход е работил като фризьор за период от две години. Гражданинът на Сирия посочва, че не е бил член на политически партии или организации. Посочва, че не подлежи на военна служба тъй като още е малък, не е получавал призовки или повиквателни и не е бил търсен за служба. Пояснява, че от страна на властите са говорили за служба, но не се е касаело за него, а за неговия брат – М.. Молителят посочва, че не е имал проблеми с властите в страната му по произход. Чуждият гражданин мотивира молбата си за закрила с причини от личен характер, като посочва и общото положение и войната в Сирия. Сирийският гражданин посочва, че последният сблъсък в града е бил преди една година, когато е имало сблъсъци между силите на режима и ДАЕШ. Посочва, че ДАЕШ още присъстват, но няма сериозни сблъсъци. Молителят посочва, че е напуснал страната си в конкретния период защото е искал да напусне за Европа, за да може да осигури бъдещето си и в същото време, тъй като баща му е болен – да може да извърши събиране на семейство. Добавя, че желае да спомогне оперирането на баща си в Европа. Посочва, че скоро предстои службата му при редовната армия и при кюрдски сили. Не е получавал лични заплахи в Сирия, не е членувал в политически партии и организации, не е арестуван, съден или осъждан. Посочва, че семейството му не е било заплашвано, като единствено брат му е бил търсен за служба. Като част от административната преписка са приложени справки с вх. № МД – 02-3/15.10.2024 г. относно Сирийска арабска република, както и справка с вх. № ЦУ 1841/23.08.2024 г., вх. ЦУ1554/04.07.2024 г., вх. ЦУ1852/27.08.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в държавата му на произход. При така изложената фактическа обстановка, административният орган е формирал извод, че по отношение на А. А. А. не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ, тъй като чужденецът не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване въз основа на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В оспореното решение са изложени доводи, че кандидатът за международна закрила не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въз основа на справките относно обстановката в Сирия, органът е приел, че има спорадични актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт и няма основание за предоставяне на субсидиарна закрила и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като същевременно не са налице и други причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обсъдено е обстоятелството, че заявителят е непълнолетен и неговият най-добър интерес по смисъла във вр. с § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ е да живее заедно със семейството си. Формиран е решаващ извод, че А. А. А. е напуснал Сирия не за да търси международна закрила, а по икономически причини, като от бежанската му история не се установяват правнорелевантни факти, които да обосноват предоставяне на бежански или хуманитарен статут съобразно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В съдебната фаза на производството, от страна на органа, е представена справка № МД-02-20/14.01.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно актуалната политическа и икономическа ситуация в Сирия. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изрично е разгледал и се е произнесъл дали е спазена процедурата по чл. 15 от Закона за закрила на детето, като е констатирал и приел, че при провеждане на интервюто не е присъствал социален работник, но това не е съществено процесуално нарушение, такова което да е ограничило неговите права или ако не беше допуснато, органът би постановил решение в противен смисъл. Посочено е, че правата на детето надлежно са охранени, чрез предоставяне на доклад от Агенция за социално подпомагане с изх. № СГ/Д –С – КС/889 – 002/29.10.2024 г., изготвен от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Мотивирано, при съобразяване приложимото право на ЕС, са споделени правните изводи на административния орган, че по отношение на кандидата за международна закрила не се установяват законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което законосъобразно на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този извод съдът е формирал съобразно извършен анализ на представените от административния орган справки, включително при съобразяване статута на лицето – непридружен непълнолетен. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, по следните съображения: По делото не е спорно, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на параграф 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. В тази връзка следва да се посочи също, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 12 април 2018 г. по дело С-550/16, член 2, б. е, във връзка с чл. 10, параграф 3, б. а от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството, трябва да се тълкува в смисъл че трябва да се квалифицира като малолетно или непълнолетно лице по смисъла на тази разпоредба, гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище [заличен текст] и впоследствие получава статут на бежанец. Според чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Според чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет., на изслушването и консултирането на детето, в случая провеждане на интервю, задължително присъства социален работник от дирекция Социално подпомагане, а при необходимост – и друг подходящ специалист. В процесния случай е било проведено административно производство по подадената от чужденеца молба за предоставяне на международна закрила. От събраните по делото доказателства се установява, че по него е приложено писмо рег. № 15939/09.08.2024 г., адресирано до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село към Агенция за социално подпомагане, с копие до председателя на Държавна агенция за закрила на детето. По делото няма данни кога това писмо е достигнало до адресатите си. От събраните по делото доказателства се установява провеждането на интервю на 15.10.2024 г. с непридружения непълнолетен, като за него е съставен протокол. От него е видно, че на интервюто присъстват интервюист, преводач и особен представител по чл. 25 от ЗУБ адв. С. Чечов, но не присъства социален работник. При тези фактически обстоятелства настоящият касационен състав намира, че не е спазено правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет. от административния орган. Цитираната разпоредба има задължителен характер и не подлежи на разширително тълкуване или заобикаляне. Съгласно същата на изслушването и консултирането на детето, в случая при провеждането на интервю, задължително присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. В производството пред административния орган участието на това лице не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група. Неучастието на социалния работник при провеждане на интервюто представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Този порок, допуснат в хода на производството пред административния орган, не би могъл да бъде саниран и поправен с представените по делото формуляр за бърза и пълна оценка с вх. № 15939 (датата е ръкописно изписана и е нечетлива), както и от представения пред административния съд социален доклад изх. № СГ/Д-С-КС/889-002/29.10.2024 г., тъй като те се издават на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. и няма как да заместят и заменят задължителното присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" при провеждане на интервюто на детето, предписано в ал. 4 от същия член на закона. От съдържанието на същите се установява обстоятелството, че са изготвени въз основа на събрана информация от администрацията на агенцията, без да е осъществен контакт с непридружения непълнолетен. Детето не следва да бъде лишено от възможността да бъде изслушано по въпроси от негов висш интерес. В тази връзка и представения социален доклад трябва да включва подробно описание на обстоятелствата, свързани с детето, включително всички гаранции и констатации, както и анализ, описващ как са балансирани отделните елементи и разгледаните варианти за детето, кой от тях е в интерес на детето и защо. В този контекст социалният доклад не отговаря на изискванията за изготвянето му. Спазването на концепцията за висшия интерес на детето изисква прилагането на подход, при който да бъдат ангажирани всички участници. Един от тези участници би следвало да бъде и представителят на Агенция "Социално подпомагане", който да присъства на интервюто и да представи социален доклад. Не на последно място трябва да се съобрази и това, че в редица свои решения Европейският съд по правата на човека приема, че зачитането на принципа на спазване на висшия интерес на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат грижи за тях, като несъмнено израз на този принцип са и нормите на чл. 15 ЗЗДет. – решение на ЕСПЧ от 20 октомври 2009 г. по делото Defence for Children International срещу Нидерландия, решение на ЕСПЧ от 05.07.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция. Предвид изложеното, нарушаването на разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. води като последица до порока съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. трябва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно поради това следва задължително да присъства на проведеното интервю. Както се посочи по-горе в текста, цитираните в случая правни разпоредби на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. следва да се тълкуват и прилагат с оглед и в зависимост спазване на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип има основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца се явяват уязвима група лица по силата на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че по време на проведеното интервю е присъствал адвокат, доколкото по този начин не се преодолява неизпълнението от страна на административния орган на чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет. Правото на правна помощ е отделно право на детето по смисъла на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. В същия смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд (решение № 13109/04.12.2024 г., постановено по адм.д. 7400/2024 г., решение № 9471/09.10.2025 г., постановено по адм.д. 4780/2025 г., решение № 9503/09.10.2025 г., постановено по адм.д. 4454/25 г. и др.). Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, намира, че не е необходимо да бъдат обсъждани останалите наведени касационни основания за отмяна и доводите за актуалното състояние в Сирия. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на А. А. А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия при спазване на изискванията на закона, съгласно тълкуването им в настоящото съдебно решение. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение