Определение № 631 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 76/2024 г.

Производството e по реда на чл.16 от ГПК. Образувано е по искане от М. В. М. за определяне на компетентния орган да се произнесе по подадената от него жалба вх.№44-00-3847/16.12.2020г. до Комисията по защита от дискриминация, по която била образувана преписка вх.№320768/10.11.2023г. по описа на КЗД. В искането е посочено, че преписката пред Комисията за защита от дискриминация била инициирана по жалба на М. М. срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ за осъществена спрямо него дискриминация. Сочи се, че след постановяване на решение от комисията и отмяната му от Административен съд – София град, преписката била изпратена за разглеждане от Районен съд – София, който отказал да разгледа образуваното пред него дело поради неподведомственост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по повдигнатия спор намира следното: Производството пред Софийския районен съд било образувано след изпращане по компетентност от КЗД на подадената от М. В. М. жалба вх.№44-00-3847/16.12.2020г. до Комисията по защита от дискриминация, с която се иска установяване на осъществена спрямо него дискриминация по защитените признаци възраст, лично отношение, образование и тормоз от работодателя – Държавно предприятие „ Ръководство на въздушното движение“. Като основание за изпращането е посочена невъзможността да се сформира състав от комисията, който да разгледа преписката след възобновяването ѝ. За да обоснове извод за липса на компетентност, Районният съд посочил, че правоимащото лице е избрало реда за разглеждане на жалбата за осъществена спрямо него дискриминация – пред Комисията за защита от дискриминация. Отбелязал, че последната се е произнесла по същество, което решение било отменено при обжалването му пред Административен съд София-град, а на административния орган били дадени задължителни указания. С оглед на това приел, че гражданският съд не е компетентен да замести административния орган в неговите правомощия, като извърши повторна административна проверка и по административен ред се произнесе по поставените въпроси. Изложил още, че след като страната е направила избор на реда за защита, производството следва да се разгледа от КЗД. В Закона за защита от дискриминация са създадени две самостоятелни алтернативни възможности за защита на накърненото право на равенство и на защита от дискриминация. Те са чрез производството пред Комисията за защита от дискриминация /по реда на Раздел І от Глава ІV/ и чрез исково производство /по реда на Раздел ІІ от Глава ІV/. И в двете хипотези лицето търсещо защита от дискриминация може да установи нарушението /47, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 от Зздискр/, да иска неговото преустановяване и възстановяване на първоначалното състояние - /чл. 47, т. 2 и чл. 71, ал. 1, т. 2 от Зздискр/. За възмездяване на претърпените вреди, страната трябва да ползва исковия ред за защита. С разясненията дадени в Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г. на ОС на Гражданска колегия на ВКС и I и II колегия на ВАС е прието, че при непроведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. са подсъдни на съответния районен съд. С оглед на изложеното и след като жалбоподателят е избрал административния ред за защита на правата си; по подадената от него жалба е било проведено административно производство пред Комисията за защита от дискриминация и е било постановено решение, отменено след обжалването му по предвидения в ЗЗДискр. ред, съдът намира, че не са били налице основания за изпращане на административната преписка за разглеждането ѝ от Районен съд – София. От приложенията в същата не се установява наличие на обективни пречки за разглеждането ѝ от комисията, доколкото извършените отводи на нейните членовете са направени с цел запазване у страната на усещането за сигурност в състава, независимо от липса на основания и необоснованост на исканията. Следва да бъде посочено, че само по себе си искането за отвод, основано на общи и абстрактни основания, без страната да се е позовала на конкретни и/или съществени факти, които биха могли да предизвикат основателни съмнения относно безпристрастността на членовете на комисията, не може да породи такива. Уважаването на подобни искания би довело до лишаване на гражданите от един от предвидените в ЗЗДискр и избран от тях път за защита от дискриминация, както и да блокира дейността на административния орган за осъществяване на вменените му със закон функции. В конкретния случай е налице и неизпълнение на разпоредбата на чл.11, ал.4 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация /приети в изпълнение на чл. 13 от АПК и на основание чл. 7, т. 6 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация/. Според същата Председателят на комисията, при необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc, при съобразяване единствено наличието на действителни основания за извършените отводи от членовете на комисията. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са били налице основания за препращане на преписката за разглеждането ѝ от гражданския съд. Компетентен да се произнесе по жалбата, въз основа на която същата е образувана е административния орган – Комисията за защита от дискриминация. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение