Решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г.

Решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 71 от 5.02.2010 г. по гр. д. № 2757/2009 г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решението от 24.06.2009 г. по ф. д. № 622/2007 г. на Софийски градски съд, постановено по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен от [фирма]. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: "Кое уведомяване се счита за надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ и как следва да се извърши уведомяването на съдружници-ЮЛ за свикване на ОС". В жалбата на [фирма] се подържат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита за неправилен изводът на въззивния съд, че изпращането на поканата и предупреждението за изключване по факса противоречи на ТЗ, както и за неправилна преценката на доказателства, свързани с прилагането на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният иск, ведно със законните последици. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Предявен е от [фирма] - Германия срещу [фирма] иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ вр. чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ. Искането с което е бил сезиран Софийски градски съд е за отмяна на решението на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 14.11.2007 г. на което е прието, че съдружникът [фирма] действа против интересите на дружеството и е изключен като съдружник на основание чл. 123, ал. 3, т. 3 ТЗ. Основанията за отмяна на решението, които е въвел в исковата молба са: 1./ Нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ при свикването на ОС; 2./ Липса на предпоставките на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ за изключването му. Твърдението на нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ произтича от обстоятелството, че седалището и адреса на управление на съдружника [фирма] е в [населено място], Германия. Изпращането на предупреждението за изключване и поканата за общото събрание е, чрез телефакс. Това е станало на 6.11.2007 г. в присъствието на нотариус, който е съставил констативен протокол за това обстоятелство, както и за получаването на техническо потвърждение за доставката на документите. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ - нередовно уведомяване на съдружника за датата и дневния ред на ОС, както и недоказано връчване на предупреждението за изключване. Съставът на САС също е счел, че искът на [фирма] е основателен, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. За да приемат, че връчването на документите - покана и предупреждение е нередовно, съдилищата са се позовали на това, че адресатът е ЮЛ и няма данни дали са получени от негов законен или упълномощен представител. Становището на настоящия съдебен състав по правните въпроси е следното: Изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ са по-скоро схематични - писмена форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчване, предхождащо най-малко със 7 дни датата на провеждане на общото събрание. Изрично е посочена приоритетността на дружествения договор по отношение на срока и формата. По отношение на [фирма] е приложима общата разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, поради изричното препращане в чл. 9 на дружествения договор (приет от ОС на 30.03.2004 г. и достъпен по реда на чл. 23, ал. 4 ЗТР) към ТЗ за всички неуредени с него въпроси, а нарочни разпоредби по свикването и провеждането на ОС в него липсват. Безспорен в настоящия случай е писменият характер на поканата, съдържанието и, както и съпътстващото я предупреждение за изключване. Не е било оспорен и факта, че изпращането на документите чрез телефакс е осъществено, както и че това е факс на офиса в [населено място], Германия. Спорно е било обстоятелството, дали документите са били получи от оправомощено лице, доколкото съдружникът е ЮЛ и произнасянето именно по този въпрос е обусловило крайния извод на САС. Този извод е неправилен, поради неправилното (стеснително) тълкуване на закона.