Определение № 286 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1123/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу решение № 1564/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1364/21.04.2022 г. по гр. д. № 13658/2021 г. на Районен съд Пловдив за установяване между страните, че П. Д. не дължи 13 850, 62 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2008 г., ведно със законната лихва поради настъпила перемпция и погасителна давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК достъпът до касационно обжалване е обоснован с въпроси, касаещи приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и правното значение на настъпила по изпълнително дело перемпция с оглед течение на давностния срок за принудително реализиране на вземането, за което касаторът притежава изпълнителен лист. С определение № 50035/27.02.2023 г. по гр. д. № 1836/2022 г. ВКС, IV ГО е констатирал противоречива практика по въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, и на основание чл. 292 ГПК е предложил образуването на тълкувателно дело. С разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК за отговор на три въпроса, единият от които е: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Отговорът на този правен въпрос е обуславящ за произнасянето по настоящото дело, ето защо на основание чл. 292 ГПК производството до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде спряно. Мотивиран от изложеното настоящият състав на съда