Решение № 327 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г.

Решение № 327 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на юрк. М. като процесуален представител на Р. и. по о./Р./ В. Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 16.V.2011 г. по в. гр. д. № 366/2011 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 546 от 8.V.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Ответницата по касационната жалба З. Н. Д. - П. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност, сочейки и че исковете са предявени и срещу работодателя. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: На 21.VI.2010 г. З. Н. Д. -П. е депозирала пред ВТРС искова молба срещу С. О. У. "Б. К." П. и заповед № РД 06-288/29.IV.2010 г. на началника на Р. В. Т. с твърдения, че е била в трудово правоотношение с училището, възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, за длъжността "директор" и че дисциплинарното й уволнение със заповедта на началника на Р. е незаконно поради конкретно посочени нарушения, при които дисциплинарното наказание е наложено. Заявени са претенции за отмяна на уволнението, за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С разпореждане от 16.IХ.2010 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищцата е указано да уточни ответника по исковете. С молба вх. № 17601/1.Х.2010 г. ищцата, без да променя заявените с исковата молба обосноваващи претенциите й обстоятелства, заявява исковете да се считат предявени срещу Р. В. Т. и при условията на алтернативност срещу С. О. У. "Б. К." П.. Производството по делото е проведено само при участието в него на Р. В. Т. С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на ВТРС от 4.II.2011 г. по гр. д № 2805/2010 г. в осъдителната му част за разликата над 6793.80 лв. до 8289 лв. по претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил претенцията за посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му части, с които са уважени предявените от З. Н. Д. -П. срещу Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за длъжността "директор" на С. О. У. "Б. К." [населено място] със заповед № РД 06-288/29.IV.2010 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ /дисциплинарно наказание "уволнение"/ е незаконно поради нарушаване на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. ВКС намира, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по искове, предявени срещу процесуално нелегитимирана страна, разрешавайки този въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2010 г. на ОСГК. При релевираните твърдения на ищцата в исковата й молба и заявения петитум се налага извод, че като засегнати страни по настоящото дело се сочат ищцата и работодателя й по прекратеното трудово правоотношение - С. О. У. "Б. К." П., а това обуславя и неговата процесуална легитимация по делото. Обстоятелството, че трудовия договор, който е за длъжност по чл. 61, ал. 2 КТ, е сключен от началника на Р., т. е. от по-горестоящия спрямо работодателя орган, и, респективно, че уволнителния акт е отправен от същия орган, не прави Р. работодател на ищцата. Както се е произнесло ОСГК на ВКС с ТР № 1/2010 г. от 30.III.2012 г., надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Това е така, тъй като по изричната разпоредба на закона и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е длъжността по чл. 61, ал. 2 КТ, на което се предоставя работната сила, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител /като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности, какъвто е правният статут на този орган и при волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. В разглеждания случай съдът е следвало да извърши проверка в тази насока и с оглед предявяването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ срещу процесуално нелегитимиран ответник е следвало да прекрати производството по отношение на него и да разгледа спора, заявен алтернативно, с работодателя С. О. У. "Б. К." П.. Това, обаче, в разглеждания случай не е сторено, а произнасянето по исковете срещу ненадлежен ответник обуславя недопустимост на постановените съдебни актове /виж посоченото тълкувателно решение/. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 във вр. с чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение, както и отмененото с него първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени, производството по предявените срещу Р. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ следва да бъде прекратено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав по предявените срещу С. О. У. "Б. К." [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по заявените в касационната жалба оплаквания по съществото на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,