Определение № 1151 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 660/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. окръжен съд от 25.01.2010 г. по гр.д. № 540/2009, с което е отменено решението на С. районен съд от 13.11.2009 г. по гр.д. № 439/2009, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на предишната работа и обезщетение за незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 е 3 КТ, както и за обезщетение за положен извънреден труд по чл. 262 КТ. Недоволен от решението е жалбоподателят “А. к.” ССД, С., представляван от адв. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за времето и начина на постигането на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение и по процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на графиците за работното време и на отчетните форми за положен извънреден труд, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата И. К. Д. – Б., представлявана от адв. Р. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата и въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, решението по третия е обусловено от решението по първия, а обжалваемият интерес по четвъртия на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предложението на работничката не прието в установения срок от работодателя, поради което не е постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а полагането на извънреден труд е установено със свидетелски показания. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречива от съдилищата – не е представена съдебна практика, в която повдигнатите въпроси да са разрешени по различен начин. Тези въпроси нямат и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че трудовото правоотношение се прекратява с достигането на приемането до насрещната страна в 7-дневен срок, ако предложението е прието такова, каквото е. Ако има разлика между предложението и приемането, приемането всъщност е ново предложение, което трябва да бъде прието, за да породи действие. В случая на 04.03.2009 г. работничката е направила предложение за прекратяване на договора считано от 15.04.2009 г., а заповедта за прекратяване е от 20.03.2009 г., считано от същия ден, като се претендира работничката да е узнала за бъдещото издаване на заповедта на 09.03.2009 г., но няма доказателства тя да се е съгласила писмено с това. Въззивният съд е съобразил също установената съдебна практика, че графиците за работното време и отчетните форми за положен извънреден труд са частни свидетелстващи документи, които имат доказателствена сила, доколкото удостоверяват неизгодни за работодателя обстоятелства и няма пречка нещо различно от удостовереното в тях да бъде доказано с други доказателствени средства, без да е необходимо оспорването им в нарочно производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение