Решение № 202 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 200/2009 г.

Обжалвано е въззивното определение № 3* постановено на 03.12.2008 год. по ч.гр.дело № 2553/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 21.10.2008 год. по гр.дело № 8500/2007 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав за прекратяване производството по делото на основание чл.95, ал.1 ГПК/отм./. Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Д. М. М. от гр. В., представлявана от адвокат К от АК- В., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като е налице противоречива съдебна практика на Варненския окръжен съд по съществен процесуален въпрос, касаещ предпоставките за предявяване на иск и по приложението на чл.123 ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, прима следното: С разпореждане № 659 от 21.01.2009 год. въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба като е предоставил седмичен срок на процесуалния представител да отбележи върху представените с молба от 20.01.2009 год. съдебни актове дали и кога са влезли в сила. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на въпросите, по които има установена съдебна практика и след като се позовава на противоречива съдебна практика следва да представи официална заверка, че приложените съдебни актове са влезли в сила и кога, за да могат да бъдат съобразени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.285, ал.1 ГПК