Решение № 8508 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 41949 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 3333/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалбата на Д. В. И. Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-220-6500/7339#13 от 18.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта, в която е отказана оторизация в размер на 3133.62 лева и наложена санкция за бъдещ период за същата сума и изпратил на органа административната преписка за ново разглеждане. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо не съдържа фактически и правни основания. Намира, че съдът погрешно е интерпретирал доказателствения материал и е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. При тези съображения, развити в касационната жалбата, моли да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба – Д. В. И., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Обжалваното пред административния съд уведомително писмо е издадено в изпълнение на влязлото в сила решение № 1690 от 15.02.2023 г. по адм. дело № 6732/2022 г. на Върховния административен съд, с което е отменено предходно уведомително писмо и преписката е върната с указания за ново произнасяне на административния орган. С уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-220-6500/7339 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ по заявление на кандидата Д. В. И. е намалена оторизираната сума в размер на 3133,62 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 3133,62 лв. по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група). Съдът е пресъздал в решението си съдържанието на уведомителното писмо. Приел е от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Намерил е, че са изпълнени указанията на съда в отменителното решение, т. к. органът е изложил мотиви, като в това число е посочил фактическите и правните основания за издаване на акта, описал е подробно начина на изчисляване на оторизираните суми, съответно определянето на размера на наложените намаления и санкции. Отбелязал е, че дали мотивите са достатъчни за да обосноват формирания краен резултат е относимо към преценката на материалната законосъобразност на акта. При решаване на спора за спазване на материалноправните разпоредби при издаване на обжалваното уведомително писмо, съдът е констатирал, че същият е издаден при неясни и взаимно противоречащи си мотиви, а разпоредителната му част не съответства на нормативно изискуемата форма. Съдът е цитирал разпоредбите на приложимата Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Посочил е, че съгласно чл. 29, ал. 2 от Наредбата заявените от кандидатите площи по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с културите по ал. 1 и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; 2.отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент /ЕС/ №1307/2013; 3. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1 съгласно приложение № 5; 4. установената култура съответства на заявената култура. Констатирал е, че при първите административни проверки са установени като недопустими площи от 1.67 ха за парцел 12783-95-4-1, които са били наддекларирани на 100%, което е отразено в таблица 6 на уведомителното писмо, в колона 18 са направени констатации за 1.67 ха вишневи насаждения, квалифицирани като 100% наддекларирани. По делото обаче не са били приложени доказателства за извършени проверки на място, каквито указания са дадени с определение № 15752 от 09.05.2025 г. Поради това съдът е достигнал до извод, че от една страна административният орган при издаване на акта е нарушил разпоредбата на чл. 7 АПК, като не е спазен принципът на истинност, но от друга страна е нарушил и принципа на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 АПК. Намерил е, че не се установява по какъв начин административният орган преценява кои парцели ще приеме за включени в блока на земеделското стопанство като заявени за дадена текуща кампания и кои не. По какви критерии оперира системата ИСАК и служителите, които работят с нея, за да може даден земеделски стопанин да заяви всички одобрени негови парцели и площи, и как са допуснати противоречия в рамките на два административни акта, касаещи едно и също заявление. При тези съображения е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е постановил обжалвания резултат. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е цитирал съдържанието на обжалваното уведомително писмо, но не е обсъдил по същество данните в таблиците и поясненията, представляващи фактически и правни основания на органа, за да откаже заявеното подпомагане от земеделския производител в размер на 3133,62 лв. и наложи санкции за бъдещ период в размер на 3133,62 лв. по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група). Видно от данните по делото, касационният ответник е кандидатствал по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) с три земеделски парцела. В УП, таблица 4: Площи с констатирани несъответствия, заявени по СП – основна за парцел 12783-95-4-1, с площ 1,67 ха, с декларирани трайни насаждения – култура вишни, е отразено 100% наддеклариране. Като причина за наддеклариране в поясненията към колона 11 от таблицата е посочено, че в периода от юли до октомври 2019 г. са извършени съвместни проверки на място от служители на МЗХГ и на Технически инспекторат към ДФ "Земеделие", както и завишен брой проверки на площи, декларирани за подпомагане по схеми и мерки за обвързана подкрепа на площ по време на ежегодно обновяване на данните в СИЗП на ДФЗ, за които е предоставен доклад с вх. № 07-0400/1896 от 08.04.2020 г. Посочено е също, че тези проверки включват оценка и на новите критерии за подпомагане и оценка на това дали дадено трайно насаждение е в плододаващия си период, предвид изискването за реализиране на продукция от заявените парцели. След извършен подробен анализ на предоставения доклад в дирекция „Директни плащания“ с вх. № 07-0400/1896 от 08.04.2020 г. и разглеждане на предоставените данни за конкретния случай, за парцел с №12783-954-1 и декларирана площ 1.67 ха, с култура вишни, е въведена допустима площ за подпомагане 0 /нула/ ха, като коментар за парцела е посочено „Неподдържан и изоставен“. Цитирана е разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.20215 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Отразено е, че представените в едни последващ момент документи – фактури за продадена произведена продукция се приемат за доказателство за реализирана продукция само когато заявените площи са вече установени като допустими за подпомагане. Съдът неправилно е приел, че в обжалвания акт липсват мотиви към отказа да се оторизира заявеното от кандидата подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група). Видно от цитираното по-горе съдържание на акта е, че в него се съдържат достатъчно ясни и относими към конкретния случай фактически обстоятелства, които сочат причините за отказаното субсидиране. Съдът не е обсъдил изложените в акта фактически обстоятелства на плоскостта на приложимите правни норми и не е събрал относимите към спора доказателства. С определение № 15752 от 09.05.2025 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с общи указания. Докладът от проверките на място, на който се е позовава Разплащателната агенция, не е приложен по административната преписка. Трябва да се отбележи, че с писмено становище от 09.06.2025 г. пълномощникът на жалбоподателя (сега касационен ответник) е направил изрично искане да се изиска от административния орган да се приложи същият във връзка с доводите му, че не е запознат с доклада, който за първи път се въвежда като аргумент за отказа с обжалвания акт. По това искане съдът не се е произнесъл. Съгласно чл. 163, ал. 1 АПК когато за изясняване на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдът указва на съответната страна необходимост от тяхното събиране. В нарушение на правилото на чл. 163, ал. 1 АПК съдът не е дал указания на страната за необходимостта от представяне на визирания доклад за резултатите от проверките на място, който е от значение за правилното решаване на спорния предмет. Изложените мотиви във връзка с функционирането на ИСАК са встрани от правния спор и не подлежат на обсъждане. Поради това съдът се е произнесъл по законосъобразността на обжалваното уведомително писмо без да е събрал релевантните за спора доказателства, без да е обсъдил по същество данните по административната преписка и съдържанието на оспорения акт, както и релевираните по делото доводи и възражения на страните. При липсата на мотиви по спорния предмет, касационната инстанция не може да се произнесе по доводите на касатора, свързани с материалната законосъобразност на съдебния акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да попълни делото с релевантните за спора доказателства, да обсъди същите в контекста на приложимите правни разпоредби и се произнесе по съществото на правния спор. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и за разноските, направени пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,