Решение № 12115 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2010 г.

Решение № 12115 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3666/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 588 от 07.12.2009 г., постановено по адм. д. № 528/09 г. Великотърновският административен съд, първи състав, е отхвърлил жалбата на Марияна Георгиева Станева от гр. Левски против РА № 150900013/13.04.2009 г., на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 253/23.06.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2001 - 2006 г. включително в размер на 7 437,90 лв. и лихви за забава в размер на 4 430,29 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОУИ" - В. Търново сумата 687,30 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Марияна Георгиева Станева от гр. Левски, чрез пълномощника й адв. Ангелов. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото на Административен съд - Велико Търново за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Марияна Георгиева Станева от гр. Левски против РА № 150900013/13.04.2009 г., на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 253/23.06.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2001 - 2006 г. включително в размер на 7 437,90 лв. и лихви за забава в размер на 4 430,29 лв. Административният съд е описал много подробно всички извършени действия по време на ревизията, събраните от органа по приходите доказателства, основанията му за определяне на данъчните задължения при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, начина на формирана на данъчната основа и начина на определяне на данъчните задължения. Съдът е описал много подробно и възраженията на жалбоподателката против констатациите на РА, както и ангажираните от нейна страна доказателства за опровергаването им. При изграждане на своите изводи административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в предвидената от закона форма. Прието е, че РА е материално законосъобразен, като данъчната основа и размера на дължимия данък са определени при спазване на изискванията на ДОПК и ЗОДФЛ (отм.). Посочено е, че предвид на установената фактическа обстановка по време на ревизията правилно е прието наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, и че с оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс в тежест на задълженото лице е да опровергае тези констатации чрез пълно насрещно доказване, което не е сторено в административното и съдебното производство. В хода на изложението си административният съд е приел, че ревизията е проведена при спазване на принципите за законност, обективност и служебно начало, поради което възраженията на жалбоподателката за тенденциозност и преднамереност на органите по приходите се явяват неоснователни. За неоснователно е прието и възражението относно това, че задълженото лице не е било запознато с материалите събрани по време на ревизията, като подробно е уточнено на кои от упълномощените лица е било извършено връчването. С оглед характера на спора съдът е отделил специално място на оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон изградени на база на това, че липсват основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази връзка на база на анализ на данните по делото са направени изводи за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, които не са опровергани със събраните по делото доказателства. Направени са и констатации защо съдът приема, че предвид установените обстоятелства при ревизията правилно е прието от органа по приходите че е налице разминаване между приходите и разходите на задълженото лице. Занимавайки се също подробно с въпроса за начина на определяне на данъчната основа при използване на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, че данъчната основа по някои пунктове е определена на база цена на екскурзии в чужбина. Изложени са мотиви, че въпреки дадената й възможност страната не е уточнила през ревизираните периоди в кои държави е работила и какви доходи е получавала, респективно, че приетото, че е ходила на екскурзии в чужбина е на база на устните й твърдения при напускане на границите на страната на база на представена справка от МВР, главна дирекция "Гранична полиция". По направеното възражение за допуснато нарушение на чл. 16 от НПК, уреждащ презумпцията за невинност, са аргументи, че този принцип не намира приложение в данъчното производство. Административният съд се е занимал подробно и с въпроса за това дали е налице изтекла погасителна давност по отношение на определените задължения за данък общ доход за периода 2001, 2002 и 2003 г. Съобразявайки конкретните факти по делото, свързани с извършване на първоначална ревизия, издадения по която РА е бил отменен с решение на директора на Д "ОУИ" - В. Търново № 384/200 г., първоинстанционният съд е приел, че теченето на давността е било прекъснато с извършване на действие по чл. 172 от ДОПК, респективно чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) и направеното възражение се явява неоснователно. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадения РА и неоснователност на жалбата. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора са свързани с твърдяни нарушения на материалния и процесуалния закон. Настоящата инстанция намира същите за неоснователни по следните съображения: Въз основа на установените факти и обстоятелства по време на ревизията от органа по приходите е направен извод за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие между имущественото и финансовото състояние на лицето и декларираните и/или получените доходи и приходи. Въз основа на анализ на фактите по делото административният съд е направил правилен и обоснован извод, че тези констатации са логически издържани и не се опровергават от ангажираните от жалбоподателката доказателства. Несъстоятелен е доводът на касаторката, че в хода на ревизията не е било установено по какви причини тя е напускала страната, като твърденията, че в някои от случаите това е ставало с цел екскурзия, което впоследствие е предопределило и начина на определяне на данъчната основа, не намират подкрепа в събраните по делото доказателства. Констатациите в тази насока са изградени на база на събрана официална информация от служба "Гранична полиция" при МВР, поради което с оглед на принципа на разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 124, ал. 2 от ДОПК/ в тежест на жалбоподателката е да опровергае тези констатации чрез пълно насрещно доказване. Въпреки многократно даваните й указания в тази насока и отлагане на делото за това, същата не е установила на посочените в справката дати с каква цел е напускала страната. Неоснователно е и оплакването, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е отказал да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи реално дължимите суми на база на въпросната справка от Гранична полиция. От протоколите от съдебните заседание по делото е видно, че така както е формулирана задачата на експертизата от пълномощника на жалбоподателката се цели отговор на правни въпроси, на които следва да отговори единствено съдът решавайки спора. От друга страна съдът е посочил, че експертиза ще бъде назначена при представяне на допълнителни доказателства, каквито не са ангажирани от страната. Няма и допълнително искане от нея за назначаване на такава експертиза, което е видно от протокола от последното заседание по делото, проведено на 24.11.2009 г. Що се касае до оплакването за неправилно обсъждане на възражението за изтекла погасителна давност, то същото е бланкетно и липсва посочване в какво точно се изразява неправилността на изводите на съда в тази насока. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция не установи допуснато нарушение на материалния закон в тази насока. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-Велико Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като Д "ОУИ" - В. Търново не е представлявана от юрисконсулт в настоящата инстанция, не следва да й бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,