Определение № 2729 от 28.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2023 г.

Производството е по чл. 309 вр. чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по допълнителна молба с вх. № 11461/21.09.2023 г., депозирана от С. И. Д., чрез адв.Т., с правно основание чл.309 вр. чл.282, ал.1, т.1 ГПК във връзка с определение № 2502 от 05.09.2023 г. на ВКС, постановено по настоящото дело. С посоченото определение състав на ВКС е спрял на основание чл. 309 вр. чл.282, ал.1, т.1 ГПК, изпълнението на влязло в сила решение № 3165/2022 г., постановено по гр.д. № 3107/2022 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която молителката е осъдена да заплати на И. Д. Д. сумата от 2 700 лв., заедно със законната лихва от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане.Със същото определение на молителката е указано, че за да бъде спряно изпълнението на влязлото в сила решение в частта относно присъдените разноски, последната следва да представи доказателства за внесена допълнителна гаранция в размер на 1 308 лв. в едноседмичен срок от връчване на съобщението, като в противен случай съдът ще остави искането за спиране в тази част без уважение. С определение от 19.09.2023 г. ВКС се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307, ал.1 ГПК като е допуснал същата до разглеждане в открито съдебно заседание и делото е докладвано на ръководителя на Четвърто гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание. Същевременно указанията на съда, дадени с определение от 05.09.2023 г. са надлежно съобщени на молителката на 21.09.2023 г. чрез нейния пълномощник и в същия ден е депозирана допълнителна молба с приложена към нея разписка от EASY PAY, че сумата от 1 308,00 лв. е заплатена по сметка на ВКС на 21.09.2023 г. Налице е и потвърждение за постъпването й по депозитната сметка на ВКС към днешна дата от длъжностно лице - счетоводител. Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение в частта за присъдените разноски от 1 308 лв. е процесуално допустимо, а видно от приложената с допълнителната молба от 21.09.2023 г. разписка, както и служебната бележка, удостоверяваща постъпването на сумата към 25.09.2023 г., са осъществени предпоставките по чл.309, ал.1, изр.2 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което