Решение № 191 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2011 г.

Решение № 191 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. В. М. от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат М. против въззивно решение № 138 от 30.05.2011 г. по в. гр. д. № 233 по описа за 2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 13 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1707 по описа за 2010 г. на Районен съд Видин, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от екцес на професионално заболяване в размер на 9 000 лв. за периода 22.02.2008 г. - 22.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2008 г. и е отхвърлен иска в останалата част до претендираните 15 000 лв.. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. К. претендира направените по делото разноски. С определение № 338 от 6.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставен въпрос дали въззивният съд е съобразил установените в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС изисквания при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена защита от касатора. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Задължението на работодателя за обезвреда -съгласно чл. 200 от КТ- възниква независимо от това дали той, или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. За основателността на иска е достатъчно - наличието на трудово правоотношение, през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване, надлежно установено по съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. След присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено /т. 10 ППВС № 4/30.10.1975 г./. То е изискуемо от момента на влошаването, от който момент на ексцеса се дължат и лихвите върху това ново обезщетение - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Касае се за нови неимуществени вреди, които увредения търпи и за които му се дължи новото обезщетение. При определяне на размера му съдът следва да се съобрази с дадените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, съгласно които- е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, обуславящи претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест. В случая- независимо, че е посочил, че при последното освидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 22.02.08 г. - е признато влошаване на полученото през 1993 г. професионално заболяване, което през 2006 г. е прераснало в "Хронична обструктивна белодробна болест" и са регистрирани две нови усложнения - въззивният съд неправилно е оценил реалните вреди, които са причинени на ищеца. На това основание постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а въпросът решен по същество. Със заключение на експертиза е установено, че с цитираното ЕР на ТЕЛК от 2008 г. /на което ищецът основана настоящата си претенция/ - допълнително към професионалното му заболяване Х. - бронхиален тип /съгласно предходното ЕР на ТЕЛК от 2006 г. /са констатирани още две усложнения: "Смесен тип ВН", изразяващо се в: "невъзвратимо нарушение на алвеоларните стени, тяхното разкъсване и образуване на по-големи въздушни пространства, лишени от здрав паренхим" и "Белодробен ефизем", изразяващо се в: "невъзвратима, качествена промяна в структурата на белодробната тъкан". Намаленият вентилационен капацитет представлява "намалена способност на белодробната тъкан и съдовата мрежа на белите дробове да снабдяват и равномерно да разпределят кислорода в целия организъм". В резултат на така настъпилите усложнения /водещи до 92% Т./ и наличието на множество заболявания /Х., Х., синдром на П., И., МИ, АХ, хипертонично сърце, чернодробна станоза, отосклероза, спондилоартроза, Х., ЗД/, произтичащи едно от друго, придружаващи или явяващи се усложнения, постоянният прием на лекарства, с всичките им странични ефекти, честите болезнени манипулации, хоспитализации, ползването на помощни средства - понастоящем ищеца е трайно нетрудоспособен и зависим от близките му. Той перманентно изпитва болки и негативни емоции. "Пристъпите на паника и предчувствията за близка и неизбежна смърт са чести". Вещото лице, изготвило описаното заключение е категорично, че "настъпилите промени са в пряка причинна връзка с първоначалното професионално заболяване-професионален хроничен бронхит". Същото вещо лице сочи, че по статистика тези усложнения - поставят под заплаха сърдечно-съдовата система и мозъка, както и че постоянното лечение цели /не излекуване, което в случая е невъзможно/, а "намаляване на страданията, доколкото е възможно и поддържане на живота, колкото и да е останало от него". При така даденото заключение, съгласно което - след настъпилите усложнения на професионалното заболяване ищецът /който вече е преживял инфаркт/- на 64 г. - е в изключително тежко състояние, с неблагоприятна перспектива за бъдещето си, живеещ в постоянна болка и несигурност и неспособен сам да се грижи за себе си. Изложеното налага да му бъде определено обезщетение за неимуществени вреди от екцес на професионално заболяване в претендирания размер от 15 000 лв. С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл. 78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски, които възлизат общо на 4 510 лв. - за адвокатско възнаграждение /2 250 лв. за първата инстанция, 1 200 лв. - за въззивната и 1 060 за касационната/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение