Определение № 2695 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 и чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е две частни жалби от С. Стоименова, подадени чрез процесуалния представител адвокат Б. Златков, срещу постановени определения по адм. дело № 4962/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Първата частна жалба е подадена против протоколно определение № 129 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4962/2023 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Стоименова срещу заповед № РЛН22-РД09-233 от 25.10.2020 г. на кмета на район „Люлин“ – Столична община, производството по делото е прекратено и С. Стоименова е осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски. Втората частна жалба е подадена против определение № 10197 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4962/2023 г. на АССГ, с което е върната частната жалба на С. Стоименова от 13.10.2023 г. срещу определение № 7544 от 11.09.2023г. по посоченото административно дело. С жалбата се твърди неправилност на обжалваното определение като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направено е искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на Район "Люлин" при Столична община, в представени чрез упълномощения юрисконсулт З. Златева писмени отговори, изразява подробно становище за неоснователност на частните жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частните жалби за допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване определения, от страна по делото, за които те са неблагоприятни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. За да постанови протоколно определение № 129 от 19.07.2023 г. по адм. дело № 4962/2023 г., съдът е приел, че подадената първоинстанционна жалба срещу заповед № РЛН22-РД09-233 от 25.10.2020 г. на кмета на район „Люлин“ – Столична община е недопустима като просрочена с повече от четири месеца. Съдът е установил, че процесната заповед е връчена на жалбоподателката на 26.10.2022 г. при условията на чл. 61 във вр. с чл.18а, ал. 9 АПК, като е представен и протокол по чл. 18а, ал. 10 АПК от същата дата, удостоверяващ, че на таблото за обявления в сградата на район „Люлин“, СО, е поставено съобщение със същото съдържание, което е свалено на 03.11.2022 г. Според първостепенния съд съобщението за издаване на процесната заповед следва да се счита за връчено най-късно на 03.11.2022 г., като срокът за оспорването й е изтекъл на 17.11.2022 г. - четвъртък, работен ден, а жалбата е подадена на 29.03.2023 г., без в нея да се навеждат доводи за нищожност на оспорения акт. Във връзка с направено от процесуалния представител на жалбоподателя оспорване по реда на чл. 193 ГПК на обявленията по чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 АПК, съдът е разпитал като свидетели служителите, които са ги подписали. Свидетелите К. Новева на длъжност „гл. специалист при СО, район „Люлин“, отдел „Други дейности на жилищно строителство, благоустройство и регионално развитие“ и Р. Виденова на длъжност „гл. специалист при СО, район „Люлин“, в отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ са потвърдили посочените в съобщението и протокола действия, както и датата, на която са извършени. Въз основа представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че свидетелите са били на работа в район „Люлин“, СО към 26.10.2022 г. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя, че адресът е трябвало да бъде посетен най-малко три пъти в рамките на 1 месец, като едното посещение да е в неработен ден /по аргумент от /чл. 47, ал. 1 и сл. ГПК/, предвид уредения от чл. 18а, ал. 9 АПК начин на връчване. Подробно са обсъдени доводите, че заповедта не е била надлежно съобщена чрез интернет страницата на общината, като в тази връзка съдът е счел, че в случая съобщаването е извършено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК и дори не е било необходимо да се приложи ал. 10. Допълнил е, че дори да се приеме, че съобщаването по чл. 18а, ал. 10 е било дължимо, същото е предвидено алтернативно, а не кумулативно. По тези съображения решаващият съд е оставил без разглеждане подадената жалба срещу заповед № РЛН22-РД09-233 от 25.10.2020 г. на кмета на район „Люлин“ – Столична община. За да се произнесе с определение № 10197 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4962/2023 г., административният съд е приел, че в указания с разпореждане от 16.10.2023 г. 7-дневен срок жалбоподателят не е представил доказателства за подаването на частната жалба срещу определение № 7544 от 11.09.2023г. по адм. дело № 4962 от 2023 г. на АССГ в срок, както и доказателства, че адвокатът, който я е подписал, има адвокатски права. Поради това първостепенният съд е счел, че жалбата е подадена на 13.10.2023 г., т.е. 17 дни по-късно и се явява просрочена, а според справка за актуалното състояние на подписалия жалбата адвокат от сайта на САК, същият е лишен от права и няма пред представителна власт. Определенията са валидни, допустими и правилни. С оспорената пред АССГ заповед № РЛН22-РД09-233 от 25.10.2020 г. на кмета на район „Люлин“ - Столична община е прекратено наемното правоотношение по договор за наем от 17.12.2018 г., възникнало от заповед № РЛН18-РД66-47/02.11.2018 г. на СО-Район „Люлин“, за настаняването на С. Стоименова, [ЕГН] - 2 /дву/ членно семейство в общински имот, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], an. [номер], състоящ се от две стаи и сервизни помещения /АОС № 5394/15.06.2000 г. на район “Люлин”/. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло съображенията на първостепенния съд, по които е приел, че заповедта е била надлежно съобщена по реда на чл. 61 във вр. с чл.18а, ал. 9 АПК, тъй като жалбоподателката не е открита и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Нормата на чл. 18а, ал. 10 АПК предвижда, че съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган, когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи. От доказателствата по делото е видно, че административният орган е проявил процесуална активност да изготви протокол с обявление по реда на цитираната разпоредба, поставено на таблото за обяви на 26.10.2022 г., без да има задължение за това, предвид редовността на връчването по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. При тези фактически установявания правилно съдът е приел, че след като заповедта следва да се счита връчена най-късно на 03.11.2022 г., срокът за оспорването й е изтекъл на 17.11.2022 г., а подадената на 29.03.2023 г. жалба е просрочена, доколкото с нея не е направено искане за обявяване на нищожността на заповед № РЛН18-РД66-47/02.11.2018 г. Макар настоящият частен жалбоподател да е направил опит да санира просрочието с оспорване по чл. 193 ГПК на съобщението от 26.10.2022 г. по чл. 18а, ал. 9 АПК и протокола от 26.10.2022 г. за обявяване на съобщение по чл. 18а, ал. 10 АПК, това оспорване е останало недоказано. Въпреки че съдът не е постановил с нарочен акт откриване на производство по оспорването, противно на твърденията на жалбоподателя, с определение № 5106 от 15.06.2023 г. е разпределил доказателствената тежест по делото и е допуснал разпит на длъжностните лица, подписали оспорените документи, в качеството на свидетели. След като по делото е било безспорно установено, че К. Новева и Р. Виденова са заемали съответните длъжности в СО, район „Люлин“, към 26.10.2022 г. са били на работа и са потвърдили посочените в съобщението и протокола действия, то за административния съд не е налице задължение за назначаване на графологична експертиза. Съгласно чл. 193, ал. 3, предл. първо ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Както е предвидено в чл. 194, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Жалбоподателят е имал възможност да ангажира гласни и писмени доказателства, с които да подкрепи възраженията си, че документите не са подписани от посочените в тях длъжностни лица и са антидатирани, но това не е било сторено. Неоснователни са и възраженията, направени в частната жалба, че гласният доказателствен материал е бил събран без участието на оспорващата страна, въпреки наличието на уважителна причина за отсъствието на адвоката, за която съдът е бил своевременно уведомен. Към молбата от 19.07.2023 г., с която адвокат Златков твърди, че е на почивка в Турция, не са били представени доказателства, от които е видно, че са били налице предпоставките на чл. 139, ал. 1 АПК за отлагане на делото, тъй като жалбоподателят и неговият процесуален представител не са могли да се явят в съдебно заседание поради препятствие, което страната не е могла да отстрани. Останалите оплаквания на жалбоподателя досежно приложението на чл. 18а АПК са били подробно обсъдени от административния съд, като мотивите в тази насока следва да бъдат споделени изцяло. Неоснователни са твърденията за неправилност на определение № 10197 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4962/2023 г., поради това, че към момента на подаване на частната жалба процесуалният представител на С. Стоименова не е бил лишен от адвокатски права. Предвид направената справка в регистъра на адвокатите и установеното вписване, че адвокат Б. Златков е лишен от права, с разпореждане от 16.10.2023 г., редовно връчено на 03.11.2023 г., съдът е предоставил 7-дневен срок за представяне на доказателства, че подписалият частната жалба срещу определение № 7544 от 11.09.2023 г. адвокат има адвокатски права. В указания срок такива доказателства не са били представени. Препис от определение № 3518 от 14.11.2023 г. по гр.д. № 4794/2023 г., с което е спряно изпълнението на решение № 2223 на САК от 09.08.2023 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА е отписан от регистрите на САК Б. Златков до приключване на делото, е представен едва с частната жалба срещу определение № 10197 от 21.11.2023 г. Това доказателство обаче не опровергава изводите на съда досежно просрочието на жалбата срещу определение № 7544 от 11.09.2023 г. Дори да се приеме, че по делото е било налице валидно упълномощаване, предвид спряно изпълнението на решение № 2223 на САК от 09.08.2023 г., то са били налице основанията за връщане на настоящата частна жалба, предвид разпоредбата на чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Предвид изложеното обжалваните определения не страдат от релевираните в частните жалби пороци и следва да останат в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 и чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,