Определение № 6934 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Е. С., подадена чрез адвокат Б. Михайлов, против Определение № 3498/02.04.2024 г., постановено по административно дело № 144/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. В срока по чл. 232 АПК е постъпил отговор по частната жалба от Кмета на Район „Витоша“ – Столична община чрез юрисконсулт И. Ташева, с който се оспорва жалбата и се изразява становище в подкрепа на оспореното определение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С процесния съдебен акт, съдът в производство по чл. 64 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е оставил без уважение искане за възстановяване на срока за обжалване на постановено по делото Определение № 1302/05.02.2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Е. С. срещу оспорените от него актове. Това определение е било надлежно съобщено на 12.02.2024 г. чрез адвокат – пълномощник на посочения съдебен адрес при условията на чл. 51, ал.1, изр. 2 ГПК. В молбата за възстановяване на срока за обжалване на определението е посочено, че адвокат Михайлов е узнал за него едва на 21.02.2024 г., тъй като същото било оставено върху бюрото му и затрупано с книжа. При тези факти, правилен е изводът на съда, за това, че пропускането на срока за обжалване на определението, не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Фактът, че адвокатът – пълномощник е узнал ненавреме за определението е въпрос на вътрешна организация в кантората му и не може да се квалифицира като основание за възстановяване на законоустановения срок. Оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани на ответната страна. Съгласно чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове /решения или определения/, с които спорът се разрешава по същество или се прекратява съдебното производство. Процесното определение не приключва производството, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съответния съд, който го стори. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,