Определение № 3238 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2025 г.

Производството е по бл. 229 и сл. от АПК. Ж. М. С. от град Бургас е подал две частни жалби: вх. № 1993/19.02.2025 г., срещу определение № 1077/05.02.2025 г., с което прекратено производството по адм. дело № 1862/2024г. на Административен съд Бургас и изпратено по подведомственост делото на директора на регионална дирекция "Социално подпомагане" Бургас и вх. № 2243/25.02.2025 г. срещу определение № 1373/13.02.2025 г., с което е отхвърлена молба за предоставяне на правна помощ по адм. дело 1862/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. Както се посочи обжалваните съдебни актове на административния съд са постановени по едно административно дело и няма пречка да бъдат разгледани в едно производство. По жалбата на Ж. М. С. срещу определение № 1077/05.02.2025 г., касационен състав я приема за неоснователна. Първостепенният съд е съобразил правилата по чл. 13, ал 6 от ЗСП, която разпоредба е специална по отношение на чл. 148 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В чл. 13, ал. 1 от Закона за социално подпомагане е предвидено, че социални помощи се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се или от упълномощено от него лице. Според ал. 2 на същия текст помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета. Според ал. 5 на чл. 13 от ЗСП заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на АПК. Цитираната разпоредба въвежда задължителен контрол по административен ред на заповедите/отказите – мълчаливи или изрични по чл. 13, ал. 2 от ЗСП пред директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане". Административният контрол е задължителна предпоставка за допустимост на съдебно обжалване, т. е. за да възникне правото на съдебно оспорване трябва да бъде изчерпан административният ред за обжалване на издадения административен акт. Следователно в случая, по жалбата задължително следва да се произнесе Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Бургас. Като е спазил процедурата административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По жалбата на Ж. М. С. срещу определение № 1373/13.02.2025 г., с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ, този съдебен състав я намира неоснователна. Правилен е изводът на административни съд, че по адм. дело 1862/2024 г. е постъпвало искане за предоставяне на правна помощ от жалбоподателя, което е отхвърлено с определение № 8549/04.11.2024 г., потвърдено с определение 1062/05.02.2025 г. на ВАС. Правилен е и изводът по същество на обективираното искане за предоставяне на правна помощ и посочване на адвокат, който да бъде назначен от съда, че не е оправдано. Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ са лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката, каквито формални доказателства са представени, и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПрП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава - чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПрП. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Съобразно разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ такава не се предоставя, когато не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Ноторно известно е, че жалбоподателят води множество дела, които се разглеждат от Административен съд Бургас, като първа инстанция. В оспорваното определение, съдът сочи, че изготвянето на частна жалба срещу определение № 1077/05.02.2025 г. не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, искащо правна помощ. Подадената частна жалба срещу соченото определение изпълнява сезиращата функция към горната съдебна инстанция. Правилни са съображенията на решаващият съд, че множеството дела, водени от жалбоподателя предполагат, последния да има процесуален опит и способност да формулира исканията си с подходящ правен изказ. Като е преценил че условията за предоставяне на правна помощ не са изпълнени в кумулативност по отношение на процесуалните предпоставки за да се уважи искането, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,