Определение № 3057 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9151/20.04.2023 г. на Ю. С. Д., подадена чрез адв. В. Д., срещу определение № 974 от 07.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 957/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 56 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 432/2022 г. на Окръжния съд - Монтана, с което исковата молба на жалбоподателя е върната поради неотстранени в срок нередовности. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен с довод за неправилно интерпретиране от двете инстанции на съдържанието на исковата молба. Противно на възприетото от апелативния съд страната поддържа, че не е налице нарушение на изискванията на чл. 127 ГПК относно редовността на исковата молба и окръжният съд неправилно е администрирал молбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от въззивен съд, следователно жалбата е допустима. По въпроса за наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира, че същата не е налице, като съображенията за това са следните: Производството по гр. д. № 432/2022 г. по описа на Окръжния съд - Монтана е образувано по искова молба на Ю. С. Д. срещу Г. И. Комитски, в която се твърди, че ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди в размер на 100 000 лева от извършена медицинска интервенция, при която не е направил ядрено-магнитен резонанс или рентгенова снимка при операция на бедрото на ищеца, вследствие на което в крака му е останало острието, с което по-рано е бил намушкан. С разпореждане № 195 от 09.12.2022 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано в едноседмичен срок да отстрани констатираните от съда нередовности, като посочи своя адрес, изложи фактически обстоятелства - основание на предявения иск, посочвайки кога и при какви обстоятелства е осъществен деликтът, и вида на досъдебното производство, което твърди да е образувано, приложи пълномощно за подалия исковата молба адвокат, документ за внесена държавна такса в размер на 4 000 лева и препис от уточняващата молба за ответника. С последващо определение № 56 от 01.02.2023 г. окръжният съд е върнал исковата молба, тъй като е приел, че в указания срок, изтекъл на 20.01.2023 г., страната не е отстранила установените нередовности съобразно разпореждането на съда. За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, апелативният съд е приел на свой ред, че същата е с нередовности, които са ясно и подробни описани в разпореждането на първоинистанционния съд, като дадените от него указания са ясни, точни и конкретни. Приел е, че същите са надлежно съобщени на страната на 13.01.2023 г. на единствения посочен в исковата молба адрес на адв. Д. като съдебен адресат, като в едноседмичния срок, изтекъл на 20.01.2023 г., указанията не са били изпълнени. С молба, изпратена на 26.01.2023 г., указанията са изпълнени частично, като са посочени датата на деликта, както и номер на досъдебното производство, но страната отново не е посочила адреса си, нито е приложено пълномощно за адв. Д.. Съдът е посочил, че пълномощно е представено едва при отстраняване на нередовностите на частната жалба пред въззивната инстанция, като същото е с дата 13.03.2023 г. В заключение е приел, че нередовностите частично са отстранени след предоставения срок и съгласно правилото на чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да бъдат взети предвид, но дори и да бяха зачетени, има нередовности, които са останали неотстранени. Не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Софийският апелативен съд е обсъдил данните по делото, като приетите фактически констатации не са в грубо несъответствие с логическите правила и не нарушават изискването за установяване на истината. Изводите съответстват на нормативната уредба, която в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК изрично посочва съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, като дадените с разпореждане № 195 от 09.12.2022 г. указания в какво се състоят установените нередовности са ясни и точни, указан е и срок за отстраняването им, както и негативните последици от непредприемането на навременни действия, а становището, че е налице редовно връчване на указанията на адв. Д., който към този момент не е притежавал представителна власт, съответства на обема на последната, учредена с пълномощното от 13.03.2023 г., предвид потвърждаването на извършените преди това действия по делото, както и на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК, поради което не може да се приеме, че е било необходимо съобщението да се направи чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица, предвид непосочването в исковата молба на адрес на ищеца /чл. 129, ал. 2, изр. 2-ро ГПК/. И двете инстанции са изложили ясни мотиви защо приемат, че с подадената след срока молба от 26.01.2023 г. не може да се приеме, че указанията са изцяло изпълнени, поради което не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение. За яснота на жалбоподателя и за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, противно на правилото на чл. 64, ал. 1 ГПК, че в хода на производството пред първата и въззивната инстанция са отстранени част от нередовностите, по делото липсват доказателства за внесена държавна такса за разглеждането на предявения иск, включително и след направеното уточнение, че искът е частичен за 1 000 лева при цена на иска 100 000 лева, като липсва и искане за освобождаване на ищеца от същата. Съгласно чл. 71 ГПК вр. чл. 128, т. 2 ГПК ищецът има задължение за внасяне на държавна такса, както и да представи доказателства за това. Внасянето на държавната такса е условие за редовността на исковата молба и съответно за надлежното предявяване на иска, което да обуслови възможността за разглеждането му от съд. На 28.06.2023 г. касаторът е изпратил допълнение към частната касационна жалба, което, като подадено след изтичане на срока за обжалване, не може да бъде взето предвид при произнасяне по допускането на касационното обжалване /чл. 64, ал. 1 ГПК/. Дори обаче то да бъде съобразено, отново не се налага извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Обстоятелството, че съдиите на първоинстанционния съд Монтана не са се отвели от разглеждането на делото, както са сторили съдиите от първоначално сезирания Врачански окръжен съд, не води до наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по искането за определяне на друг компетентен съд, който безпристрастно да разгледа делото, Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе в настоящото производство, тъй като не е налице хипотезата на чл. 123 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.