Определение № 1335 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на С. П. С. от [населено място], срещу разпореждане от 02.12.2025 г. по входящ номер № 22987 / 05.11.2025 г. С обжалваното разпореждане е върната жалба на С. П. С. против определение № 9480/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9326/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В рамките на подадената частна жалба, доколкото може да бъде изведена воля за конкретни процесуални действия от страна на съда, могат да се изведат доводи на жалбоподателя за наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК в оспорваното разпореждане. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното разпореждане председателят на Трето отделение на Върховния административен съд е върнал жалбата на С. П. С. срещу определение № 9480/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9326/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания да конкретизира искането си – дали така подадената от него жалба представлява частна жалба против окончателно определение № 9480/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9326/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, или искане за отмяна на влязло в сила определение № 9480/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9326/2025 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В случай, че се касае за втората хипотеза, на лицето е указано да конкретизира основанието/основанията по чл. 239 от АПК и да заплати съответната държавна такса. В отговор на подробните указания на съда лицето е депозирало „настоятелна молба“ с изложени пространни оплаквания, без да отстрани нередовностите, изложени в разпореждането. Вследствие на това, съдът е върнал жалбата на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. Така постановеното разпореждане е правилно. За да постанови стабилен съдебен акт и да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да бъде сезиран с конкретни, а не с бланкетни искания. Задължение на страната е да формира волята си по такъв начин, че решаващият орган да приложи правилно закона и да действа в съответствие със съдопроизводствените правила. Именно с тази цел съдът проверява за редовността и допустимостта на касационните жалби, като в най-общия случай, ако се установи нередовност (както в процесния казус), се дават указания за нейното отстраняване. В рамките на разпореждане от 02.12.2025 г. по входящ номер № 22987 / 05.11.2025 г. съдът е положил усилия да изведе волята на жалбоподателя, като го е насочил какви действия да предприеме и в кои хипотези – стига да уточни в кой от случаите по-точно попада, след като не става ясно от първоначалната жалба против определение № 9480/09.10.2025 г.: дали подава частна жалба, или искане за отмяна. Предвид неизпълнението на дадените от председателя на Трето отделение на Върховния административен съд указания, съдът правилно е приложил чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК и е върнал жалбата. За яснота на жалбоподателя, по повод твърдението в „послеписа“ на частната жалба срещу атакуваното разпореждане, че същото е подписано от един съдия, а не от трима, следва да бъде посочено, че това не се явява нарушение на съдопроизводствените правила, а законоворегламентирано задължение съгласно чл. 213а, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. По тези доводи Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия